Две нови проучвания, публикувани в научното списание Science Advances, поставят допълнителни въпроси относно възможността за живот под ледовата кора на Енцелад, спътник на Сатурн. Под дебелия лед на тялото се намира океан от течна вода, а в едното изследване бяха анализирани данни, събрани от космическия апарат Cassini при прелитания през струите от водна пара и ледени частици в южната част на спътника. Данните бяха обработени от екип с участието на изследователи от Свободния университет в Берлин, които отбелязват промени в поведението на капчиците при преминаване през пукнатините в ледената покривка.
Анализът показа, че капчиците от океана замръзват по-бавно, отколкото се смяташе досега, и в процеса на втвърдяване солите и органичните молекули се разделят в различни части на капчиците. При принудително движение през тесни пукнатини тези капки могат да се раздробяват на по-малки фрагменти, в които някои съставки стават силно концентрирани. Тази механика на разделяне и концентриране бе описана чрез моделите, извлечени от измерванията на струите, но не беше свързана с откриване на живот — самият живот на Енцелад остава недоказан.
Второто изследване възпроизведе в лабораторни условия среда, напомняща на океана под леда, и в нея беше поставен земен микроорганизъм, Methanothermococcus okinawensis, познат от райони около подводни горещи извори и продуциращ метан. Микроорганизмът успя да се развива в лабораторния модел, като използва водород, отделян при взаимодействие между вода и скали, което показва, че поне един известен земен метаноген може да се приспособи към подобни условия. В заключение, авторите посочват, че тези резултати увеличават аргументите за възможна обитаемост, но окончателният отговор ще зависи от по-подробно изучаване на частиците, които Енцелад изхвърля в космоса чрез бъдеща мисия.