Правителството прекрати практиката на публично гласуван списък с общински проекти и прехвърли решението кой ще получи финансиране към Министерския съвет и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Формално включването в досегашното Приложение №3 остава, но вече не гарантира плащане; то служи единствено като входна процедура за проверки от МРРБ. В публичните обявления кабинетът посочи над 1 млрд. евро за общински проекти през 2026 г., включително до 460,2 млн. евро чрез Българската банка за развитие (ББР) и до 600 млн. евро през бюджета на МРРБ, но реалните плащания към момента са значително по-малки.
Приложение №3 бе замислено като инструмент за прозрачност: проектите бяха описани с обекти, стойности и получатели и се гласуваха от Народното събрание. То имаше структурен проблем – бяха обещани проекти за милиарди без пълно финансово покритие – но даваше предвидимост. Новото постановление на Министерския съвет функционира повече като филтър и механизъм за разплащане: в него са посочени условия за готовност като проведена обществена поръчка, избран изпълнител или започнато строителство и оценка за възможност за финансиране със средства от ЕС. Не е предвидено предварително публично класиране или гарантирана сума за всяка община.
Официалните цифри и прогнози поставят под въпрос устойчивостта на новия ред. Към началото на юли около 410 млн. евро от ресурса през ББР вече бяха изплатени, а от предвидените до 600 млн. евро през МРРБ първото постановление осигури 150 млн. евро. Официална прогнозна потребност е приблизително 2,556 млрд. евро за остатъка от 2026 г. и още 923,5 млн. евро за следващ период. Финансовият министър Гълъб Донев призна, че програмата е била необезпечена при създаването си и увери пред парламента, че няма да остане недофинансиран започнат проект, без да има автоматична законова гаранция за средствата през 2027 г.
Промените променят и ролята на регионалния министър Иван Шишков, който подписва споразумения с кметовете, проверява исканията за плащане и може да предоговаря параметрите на проектите в рамките на записаните стойности. На практика решенията ще се оформят в МС и кабинетът ще има ключова роля при разпределението, което ограничава възможността парламентът да гласува проект по проект. Крайни последствия се виждат в Пловдив, където общината прехвърли 1,2 млн. евро от реконструкция на ул. „Младежка“ към проект за ул. „Иван Вазов“, който е част от Приложение №3 и има избран изпълнител; общината ще стартира обекта със собствени средства, въпреки че друго постановление на МС прави недопустими за възстановяване разходите, платени през 2026 г. със собствени средства, субсидия или заем. В резултат общините остават с по-ограничена предвидимост и възможностите за планиране на капиталовите програми са редуцирани.