Правителството разглежда въвеждането на данък върху свръхпечалбите като един от инструментите за намаляване на инфлационния натиск, обяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в предаването „Говори сега“ по БНТ. Петкова защити инициативата срещу критиките от бизнеса и Българската народна банка, но призна, че съществува риск допълнителното облагане да бъде прехвърлено върху клиентите. „Данъкът ще обхваща само извънредната част от печалбата, а не обичайната доходност на компаниите“, каза тя, като посочи, че така ще се намали стимулът за неконтролирано повишаване на цените.
По думите на заместник-министъра предложението обхваща сектори, които формирали около 60% от свръхпечалбите в икономиката; изрично са оставени извън обсега производство, селско стопанство и транспорт, тъй като в тези отрасли печалбите се реинвестират в мощности, производителност и работни места. Петкова оспори предупреждението на управителя на БНБ Димитър Радев, че облагането може да засегне капитализацията и ликвидността на банките, отбелязвайки двоен стандарт в реакциите към финансовия сектор. „През последните три години над 60% от банковите печалби са били разпределени като дивиденти“, подчерта тя, като добави, че при реален риск централната банка може да изиска заделяне на резерви.
Заместник-министърът коментира и другите потенциални ефекти, посочвани от критиците — по-високи лихви, такси и цени на застраховките — и посочи, че при спекулативни поскъпвания трябва да се намесят съответните регулатори. Тя постави под въпрос и аргумента, че данъкът ще ограничи кредитирането, като припомни предупрежденията на БНБ за бърз растеж на кредитите и рисковете на имотния пазар. Петкова допълни, че част от получените средства се предвижда да бъдат насочени към преференции за семейства с деца и за бизнеса, но уточни, че настоящият данък е предложение и окончателните му ефекти ще зависят от финалните текстове и от поведението на засегнатите компании.