25 септември в България се свързва с възвръщането на Южна Добруджа и с празника на град Добрич. На тази дата през 1940 г. българската армия влезе в Добрич, след като Крайовският договор бе подписан по-рано през септември. От 1990 г. 25 септември се отбелязва официално като празник на града, по повод 50-годишнината от събитията и с указ на президента бе възстановено старото име Добрич. Тази дата е обявена за неработен и празничен ден на територията на общината по решение на Общинския съвет.
В исторически контекст Южна Добруджа бе предадена на Румъния след Ньойския мирен договор, но през 1940 г. международните преговори доведоха до промяна в границите. Крайовският договор, подписан в град Крайова на 7 септември 1940 г., уреди връщането на южната част на Добруджа на Царство България и предвиждаше обмен на населението между северната и южната части. По време на преговорите от 19 август 1940 г. румънската делегация се опита да намали отстъпките, но в крайна сметка бе договорено връщането на региона.
След прилагането на условията на договора бяха извършени големи премествания на население: над 88 000 румънци, заселени след 1913 г., бяха принудени да напуснат и да се преместят на север, докато около 65 000 българи от северната част емигрираха в пределите на страната. На 25 септември 1940 г. българската армия влезе в Добрич и оттогава датата се почита като Ден на град Добрич. По традиция местната власт утвърждава празничен и неприсъствен режим в общината.
25 септември е и дата с военна памет от по-ранни години: през 1923 г. при гара Бойчиновци се състоя Бойчиновският бой — едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание. Въстанието бе организирано от Българската комунистическа партия с цел „установяване на работническо-селско правителство“ и включваше леви земеделци и анархисти. На 24 септември главните сили на въстаниците, по заповед на окръжния революционен комитет, се насочиха към Враца, а част от отрядите бяха пренасочени към Бойчиновци след настъпващите правителствени войски.
В боевете при гарата въстаниците бяха зле въоръжени — разполагаха с около 2 000 пушки, 4 картечници и 1 планинско оръдие, докато правителственият отряд от Шуменския гарнизон настъпи по линията Криводол–Бойчиновци, въоръжен с 5 картечници и 2 полски оръдия и заемаше тактически изгодни позиции. Ръководството на въстаниците бе поето от Гаврил Генов, а в сутрешния сумрак част от бойците прикриха липсата на оръжие с откъснати слънчогледови стъбла — образ, който впоследствие вдъхнови Гео Милев за поемата „Септември“. След успешната атака правителствените войски се предадоха, а митинг на гарата повиши бойния дух на въстаниците; Бойчиновският бой остана последната значима победа на въстаниците през въстанието.
На тази дата в различни години са регистрирани и други значими събития: през 1513 г. Васко Нунес де Балбоа достига Тихия океан; през 1768 г. султан Мустафа III обявява война на Русия; през 1794 г. е основан град Одеса; през 1918 г. с Берлинския протокол Северна Добруджа е предадена на България; през 1990 г. страната става член на Международния валутен фонд и на Световната банка. На 25 септември са родени актрисата Катрин Зита-Джоунс (1969), актьорът Уил Смит (1968) и българската актриса и дубльор Надя Топалова (1935).