Новото изследване, публикувано в списание Nature и представено от над 130 изследователи, установява, че прилепите най-вероятно са се появили в Европа преди около 65 милиона години. Данните включват геноми и фосилни находки, а проби от прилепи, събирани от години в горите на Конго-Бразавил, влязоха в международна база данни. В настоящия анализ са използвани 103 генома, представящи 21 семейства, и 44 фосилни екземпляра, много от които са известни благодарение на запазени зъби. Резултатите променят досегашните предположения за географския произход на групата.
Според екипа ранните предци на съвременните прилепи са се разпространили първо от Европа към Африка, а впоследствие към Азия, Северна и Южна Америка и Австралия. Проучването отчита, че ехолокацията се е появила рано в еволюцията на прилепите, почти едновременно със способността им да летят. Тази работа е част от глобалната инициатива Bat1K, която беше стартирана през 2017 г. и има за цел да секвенира геномите на около 1 500 вида прилепи — втората най-разнообразна група бозайници, представляваща приблизително една пета от всички видове бозайници.
Изследването има и значим биомедицински аспект. Прилепите често се определят като естествени резервоари на зоонози като Ебола, Нипа и Марбург, при които те често не развиват тежко заболяване. „Как живеят с тези вируси, които причиняват сериозни поражения, когато попаднат в човешкия организъм? Сега разполагаме с нещо като генетичен кодов справочник“, казва Олсън. Според авторите геномните данни могат да подпомогнат разбирането на имунните механизми и да се използват при разработването на терапии срещу зоонозни болести и нови подходи в лечението на рак.
Научният интерес към прилепите има и природозащитен аспект. При около половината от известните видове числеността е неизвестна или е в спад, а 18% са определени като застрашени от Международния съюз за защита на природата. Сред основните заплахи са климатичните промени, загубата на местообитания, преследването и ловът, посочва съавторката Лилиана Давалос от Stony Brook University. Прилепите играят важна роля в опрашването, разпространението на семена и ограничаването на популациите на насекоми. Възстановяването им е бавно поради ниската репродукция – почти всички видове раждат по едно или две малки; същевременно в Северна Америка милиони прилепи бяха загубени от синдрома на белия нос, причинен от гъбичен патоген. Новите геномни данни могат да помогнат за по-прецизно проследяване на риска за отделни популации и за разработване на по-ефективни мерки за опазване.