Предложение на Министерството на финансите предвижда данъчните оценки на недвижимите имоти да бъдат увеличени поетапно с общо 100% до края на 2029 г. Първата стъпка е планирана за 2027 г. и предвижда повишение от 30%, а след това са предвидени две допълнителни увеличения по 35% във следващите две години. Промяната ще обхване сгради, урегулирани и неизрегулирани терени, включително земеделска земя. Новите пазарни оценки няма да се използват при определянето на такса „битови отпадъци“.
В големите градски пазари, включително Пловдив, поскъпването на имотите в последните години значително надхвърли данъчните оценки, което намалява непосредствения ефект от предложеното удвояване на оценките. По данни на НСИ цените на жилищата в Пловдив са нараснали с 5,8% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо предходното, а на годишна база ръстът за страната достига 15,5%. Пазарните офертни нива в Пловдив през септември бяха средно около 1500 евро за кв. м, като в централните райони цените са значително по-високи, затова според практикуващи нотариуси промяната в големите градове вероятно няма да бъде драматична.
По-различно изглежда картината в малките населени места и селата, където при наследствени къщи, стари жилища и земеделски имоти често се сключват сделки, базирани на данъчната оценка. Там първото увеличение от 30% и общото удвояване до 2029 г. може да окаже по-осезаемо въздействие върху разходите по прехвърлянията. Особено показателни са случаите с земеделска земя, където нормативната оценка понякога е символична — от порядъка на няколко евро за декар, докато пазарните цени в развити региони достигат хиляди евро, което прави разликата многократно по-голяма.
По-високите данъчни оценки ще влияят върху размера на местния данък върху недвижимите имоти, като ефектът върху крайния собственик ще зависи и от ставките, които ще бъдат определени от общинските съвети. При еднакво увеличени оценки реалният данък в различните общини — например Пловдив, Асеновград, Карлово или Първомай — може да се промени по различен начин. Увеличаването повишава минималния праг за изповядване на сделки и може да намали практиките за занижено деклариране или доплащане в брой; също така по-високите годишни данъци за необитаеми имоти могат да подпомогнат тяхното отдаване или продажба, а наемодателите ще се опитат да калкулират повишението в наемните нива.
Има и ясно уточнение по отношение на такса „битови отпадъци“ — новите данъчни оценки няма да се използват за нейното определяне, което беше заявено при представянето на промените от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова. Остава открит въпросът как общините ще реагират на увеличената данъчна база и дали ще променят ставките на местните данъци. Друг акцент е данъкът „Придобиване“, който е 3% от цената на сделката и постъпва директно в общинските бюджети; при активен имотен пазар това са значителни приходи за хазната. В заключение, реформата по-скоро ще намали част от разликата между данъчните оценки и реалните пазарни стойности, но няма да ги изравни.