На 22 септември последователи на Учителя Петър Дънов от Бялото братство се събраха рано сутринта на хълма Бунарджика в Пловдив, за да отбележат есенното равноденствие. Събитието започна с молитви и духовни песни, а след това присъстващите изпълниха Паневритмия — комплекс от музикално-двигателни упражнения, свързани с вероучението на Дънов. Церемонията бе проведена при изгрев, когато участниците посрещнаха първите слънчеви лъчи, а завършекът бе в знак на приветствие и близост, когато се поздравиха с прегръдка.
Паневритмията, която бе част от ритуала, се описва от последователите като практика, стремяща се да синхронизира човека с природните и космичните ритми. Нейните движения комбинират музика и гимнастични елементи, а вяращите я свързват с хармонията между човека и заобикалящия го свят. След изпълнението настроението сред участниците бе спокойно и съзерцателно — традиция, която се спазва ежегодно на това място в деня на равноденствието.
За Бялото братство есенното равноденствие има символично значение като начало на период на вътрешен преглед и осмисляне. В своите беседи Петър Дънов разглежда четирите сезона като метафора за различните възрасти и състояния на човешкия живот: пролет — детство, лято — юношество, есен — възмъжаване, зима — старост. Учителят формулира и кратка типология: „Пролет е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнема“, цитирана от присъстващите и използвана като ориентир за духовната практика.
В беседите, включени в посланията към общността, Дънов свързва движението на Слънцето и смяната на сезоните с вътрешните промени у човека. Той заявява, че през есента хората започват да търсят смисъла на живота и да правят равносметка на стореното, а периодът е описан като време за даване на плодове — резултат от предходни усилия. В текста се подчертава и идеята, че северното полушарие символизира живота на ума, а южното — живота на сърцето, като движението на Земята около Слънцето предопределя четирите годишни цикъла.
В заключение, в посланието към събралите се е даден и конкретен нравствен призив: през есента да се развива добродетелта, а през пролетта — справедливостта. Според Дънов времето на равноденствието е момент за осъзнато действие и за прилагане на наученото, а преходът между сезоните оформя цикъл, в който всяка възраст подготвя следващата. Събитието на Бунарджика бе част от тази традиция и затвърди ролята на есенното равноденствие в духовния календар на Бялото братство.