В парламентарната Комисия по образование бе открита дискусия за въвеждането на задължителния предмет „Добродетели и религии“. На заседанието присъстваха представители на Светия Синод, които поискаха църквата да има право да одобрява учебните програми и да се водят оценки по предмета, въпрос, който не е предвиден в редица законопроекти. Писателят Захари Карабашлиев бе цитиран с предупреждение, че предложението може да прокара нови разделителни линии между християни и мюсюлмани, между вярващи и атеисти, както и между централни и периферни райони.
Икономистът и предприемач Айлин Пехливанова от „Продължаваме промяната“ публикува свой пост във Facebook, в който разказва за лични преживявания от детството, свързани с различията в религиите. Тя описва себе си като „различното“ дете в класа в 5. клас, което е било обект на постоянен тормоз от съученици и не е потърсило помощ от учителите. Пехливанова посочва, че не помни дали в училището е имало психолог и че децата често се затварят в себе си и не търсят подкрепа в трудни моменти.
По време на заседанието Пехливанова отбелязва, че не са били видими детски психолози и невроучени, нямаше достатъчно представители на различните етнически и религиозни общности в страната. Впечатлението ѝ било, че мненията в залата бяха изказвани по-скоро „политкоректно“, а когато професионалната среда е зависима от държавните институции, не винаги се изразява открито несъгласие с мнозинството. Тя подчерта, че в обсъжданията, които засягат деца и училищната среда, трябва да бъдат включени възможно най-широк кръг от гледни точки.
Пехливанова акцентира върху въздействието върху самочувствието и емоциите на децата: възрастните имат социални умения и контрол, но малките все още се учат и лесно могат да посочат „различния“, да се присмеят или да го изолират, оставяйки дълбоки следи. Тя напомня, че хората запомнят не толкова учебното съдържание, колкото чувствата си от училище — срам, страх, самота — и че тези преживявания могат да останат за цял живот. В заключение Пехливанова заявява, че училището трябва да приобщава, а не да разделя.