На този ден през 1923 г. в Мъглиж, Казанлъшко, преждевременно избухна Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС. Първите въстанически действия започнаха в нощта на 13 срещу 14 септември, когато комунистическите организации предприеха нападения и превзеха две села, включително и с участието на местната организация от Голямо Дряново. След краткотрайни успехи, въстаниците бяха принудени да се оттеглят в планините само няколко часа след началото на настъплението, тъй като подкрепа от съседните населени места не беше получена и действията се оказаха изолирани.
На 12 септември в Стара Загора бе съставен комитет, който определи датата за масово вдигане на въстание на 19 срещу 20 септември. В уреченото време в Стара Загора възникна въстание, което обаче бе бързо смазано от правителствените части. По същото време въстанически действия обхванаха Нова Загора и околностите й, където градът и по-голямата част от околията бяха контролирани от въстаниците. В Чирпанско бяха предприети опити да се завземе градът, но без успех, а неуспехът в Бургаско позволи на правителството да мобилизира значителни войскови сили и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено тежки сражения се водеха за селата Мъглиж, Енина и Шипка; точният брой на загиналите остава спорен.
В исторически план на този ден се припомнят и други значими събития. През 335 г. император Константин Велики и православното духовенство осветяват църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. През 1861 г. е регистрирано земетресение в Югозападна България, а през 1872 г. Иларион Макариополски бе тържествено посрещнат в Търново като митрополит. През 1902 г. във Великобритания за първи път пръстови отпечатъци от мястото на престъплението бяха използвани като доказателство, а през Втората световна война през 1943 г. бяха извършени англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък. През 1953 г. бе избран за генерален секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, а през 1999 г. при взрив в осеметажен жилищен блок в Москва загинаха 124 души.
На днешната дата се отбелязват и рождени дни на известни личности. Тенисистката Цветана Пиронкова е родена през 1987 г. в Пловдив; през 2010 г. тя стана първата българка, която достигна полуфинал на Уимбълдън, а през септември същата година зае най-високото си място в ранглистата на WTA — 31-во; през 2020 г. бе отличена за спортист на годината на България. Сред други рожденици са актрисата Мария Статулова (родена 1953 г. в Бургас), дизайнерката Стела Маккартни (1971 г., Лондон), актрисата Жаклин Бисе (1944 г., Уейбридж) и певецът Найл Хоран (1993 г., Мълингар). На тази дата историята свързва политически събития, военни действия и културни личности.