Международен екип от физици и астрономи публикува нови изчисления, които очертават възможна времева линия за края на Вселената. В изследването участват специалисти от Корнелския университет, Шанхайския университет „Джиaо Тонг“ и други академични институции. Според оценките процесът, известен в научната общност като „Голям срив“ (Big Crunch), може да настъпи след приблизително 33,3 милиарда години. В доклада е посочено, че при сегашна възраст на Вселената от около 13,8 милиарда години Земята и останалите планети разполагат с приблизително 20 милиарда години преди крайното им унищожение, ако представеният сценарий се потвърди.
В изследването Големият срив се представя като огледално обратен процес на Големия взрив — вместо безкрайно разширяване, пространството първо ще достигне максимален обем и след това ще започне да се свива. Теорията е илюстрирана чрез аналогия с „еластична ластична повърхност“, която се разтегля докато еластичната сила стане по-силна от самото разширение и после пружинира назад. Автоматизирани наблюдения с инструменти като DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument) и DES (Dark Energy Survey) предполагат, че пикът на разширение може да бъде достигнат след около 7 до 11 милиарда години, след което гравитационното привличане ще започне да доминира.
Ключов елемент в новия модел е природата на тъмната енергия, която формира около 70 процента от познатата Вселена. Дълго време тя се разглеждаше като постоянна величина и основен двигател на космическото разширение, но актуалните данни породиха подозрения, че не е неизменна. В предложената теоретична конструкция се разглежда комбинация от ултралеки частици, наричани аксиони, и малка отрицателна космологична константа Λ < 0. Първоначално тази сила изтласква пространството навън, но с течение на времето влиянието й отслабва и позволява на гравитацията да надделее, което в крайна сметка води до обратния колапс.Последствията за Слънчевата система и за живота на Земята са разгледани последователно. По-рано е припомнено, че Слънцето ще изчерпи горивото си за около 5 милиарда години и ще угасне, а според отделни прогнози Млечният път вече ще е слят с галактиката Андромеда. В рамките на временния прозорец от около 20 милиарда години, сложният живот на нашата планета вероятно би съществувал не повече от около 600 милиона години от настоящия момент. Тези оценки подчертават, че макар крайният сценарий да е далеч, съществуват ограничени времеви хоризонти за продължаване на живота в сегашния му вид.Авторите подчертават, че предложената времева линия е проверима и подлежи на отхвърляне или потвърждение чрез бъдещи астрономически измервания. В доклада се отбелязва, че изчисленията носят известни граници на грешка поради наличните данни, но предлаганият модел променя начина, по който се мисли за бъдещето на космоса, като прехвърля Големия срив от чисто хипотетична конструкция към хипотеза, която може да бъде поставена на изпитание с наблюдения. Големият срив остава теория, но вече е свързан с конкретни прогностични очаквания.