Прокуратурата разследва обстоятелствата около трагичния инцидент в Исперих, при който според разследващите бащата вероятно е убил двете си дъщери на 10 и 17 години. Според източници последният заем, който мъжът е взел от лихвари, е бил в размер на 600 евро и е получил сумата около четири седмици преди трагедията. Договорките за погасяване предвиждали вноски от 170 евро седмично, но до настъпването на инцидента вноски не са направени. Има данни, че мъжът е имал и други задължения към кредитори, а близки отбелязват промяна в поведението му — по-замислен и затворен.
На фона на тези факти официалните статистики показват уязвимостта на домакинствата при натрупване на финансови затруднения. По данни на НСИ през 2025 г. 21,2% от населението — близо 1,37 млн. души — са живели под линията на бедността, определена на 866,67 лв. средномесечно на човек. В риск от бедност или социално изключване са били около 29% от населението, или близо 1,87 млн. души. През 2024 г. ВКС прие, че предоставянето по занятие на заеми със собствени средства срещу лихва не представлява банкова дейност по смисъла на закона, което ограничава криминалното преследване на някои форми на нелегално кредитиране.
Практиките на уличното лихварство и на организираните мрежи са описвани с различни похвати. Появяват се офиси за бързи кредити с формално лицензирана документация, както и „безформални“ лица, които отпускат пари на ръка без формални договори — понякога с устни твърдения „Дадох ти заем“. Примерно, при нужда от 1 000 евро лихвата може да бъде около 10% и дължимите суми да се оформят като месечни плащания от около 100 евро. При по-големи суми често се изисква залог — над 5 000 евро срещу мотор, кола или друг имот, а над 15 000 евро се съобщава за практики, при които може да бъде искан апартамент. Наблюдавани са и случаи на даване на по-малки суми срещу бижута или дизайнерски чанти без обратна разписка.
Към похватите, описвани в разследванията, се включват насочване към хазартно и наркотично зависими, прикрепване на дилъри и екипи за събиране на дългове, както и заплахи и сплашване. Някои събирачи заплашват с насилие над деца, със включване в трафик или даване на наркотици, други използват заплахи за разлепяне на обидни плакати — „ще разлепят плакати, че си педофил“, посочват източници. В по-големите градове физическата саморазправа е по-рядка поради риск от записи и жалби, но психологическият и телефонният тормоз продължават да бъдат широко използвани.
Остават въпроси към МВР и съдебната власт относно защитата на хората, попаднали в зависимост от нелегални кредитори и механизмите за противодействие на натиска и заплахите от страна на лихвари. Разследването ще трябва да установи дали бащата в Исперих е бил обект на принуда или заплахи заради дълговете си и дали това е имало влияние върху фаталния изход. Един дълг от 600 евро е числова стойност, зад която в този случай стоят три загубени човешки съдби и два изгаснали детски живота, което поставя и въпроса за връзката между непокрити нужди, улично лихварство и социална уязвимост.