Анализ на данните от Севернофинландското кохортно проучване (1966 г.) показа, че хората, които консумират повече кафе, имат по-нисък процент общи телесни мазнини и по-малка площ на висцералните мазнини около вътрешните органи. Изследвани бяха 2264 участници на 46 години; 47% от тях бяха мъже. Авторите публикуваха резултатите в European Journal of Nutrition. В същото време средните стойности на телесното тегло, обиколката на талията и индексът на телесна маса бяха подобни във всички групи консумация.
Данните за приема на кафе бяха получени от самозаявени отговори за средния брой чаши дневно. Участниците бяха разделени на четири групи: 70 души, които не пият кафе; 296 души, които пият по 1–2 чаши; 822 души — 3–4 чаши; и 1076 души — 5 или повече чаши. Почти 98% от пиещите използваха филтърно кафе. Телесният състав беше оценен чрез биоимпеданс; в групите с по-голяма консумация се наблюдаваше и по-голяма скелетна мускулна маса, въпреки че индексът на телесна маса остана без значима разлика.
При мъжете всяка допълнителна чаша кафе дневно бе свързана средно с 0,29 наномола на литър повече общ тестостерон. Също така бяха отчетени по-високи нива на биологично достъпен тестостерон и на SHBG — глобулинът, свързващ половите хормони. Паралелно с това свободният тестостерон и свободният андрогенен индекс бяха по-ниски, което означава, че повече тестостерон е бил свързан с SHBG и по-малко — в свободна форма. При жените се установи повишение на SHBG и по-ниски нива на свободния тестостерон и свободния андрогенен индекс, без значима връзка с общия тестостерон. Мъжете с по-голяма консумация показаха и по-благоприятен глюкозно-инсулинов профил — по-ниски стойности на инсулина на гладно и по-добра инсулинова чувствителност. В и при двата пола се наблюдаваха по-ниски нивa на разклонените аминокиселини левцин, изолевцин и валин.
Изследването е с напречен дизайн и не доказва причинно-следствени връзки; данните са събрани в един момент и показват само асоциации. Авторите отчетоха влиянието на индекса на телесна маса, тютюнопушенето, алкохола, физическата активност и образованието, но посочиха възможност за останал ефект от различно хранене или други аспекти от начина на живот. Сред други ограничения са самосъобщеното количество кафе без дефиниран размер на „чашата“, липсата на данни за вида на зърната, степента на изпичане и добавки като захар и мляко, както и непряката оценка на телесния състав чрез биоимпеданс. Почти всички участници консумирали кафе (само 70 не пиеха), а данните са събрани през 2012 г. сред хора на една възраст от Северна Финландия, което ограничава обобщаването. Авторите призовават за продължителни наблюдения и контролирани експерименти, преди да се твърди, че кафето е причина за наблюдаваните промени.