Германското правителство очаква, че ще са му необходими почти 12 млрд. евро за изграждане на нов арсенал от далекобойни оръжия, предназначен да възпира Русия, сочат вътрешни документи на Министерството на отбраната. Новите способности ще позволят на въоръжените сили да поразяват обекти стотици и хиляди километри зад фронта — командни пунктове, летища, ракетни установки и логистични бази. В документите инициативата е определена за основен приоритет както за Германия, така и за НАТО, което подчертава стратегическата промяна в подхода към отбраната на страната.
Решението идва в контекста на ускорено увеличение на военните разходи в Европа заради възприеманата по-голяма заплаха от Русия. Целта е германските сили да разполагат с възможност да нанасят удари „дълбоко в тила на противника“ и да поддържат способността си да действат с конвенционални оръжия „под ядрения праг“. Планът е структуриран в четири етапа: първите системи трябва да влязат в употреба още през следващата година, а най-сложните разработки се предвижда да бъдат готови в средата на следващото десетилетие, като част от тях ще се реализират съвместно с Великобритания.
Най-бързата фаза предвижда въвеждането на евтина крилата ракета, която Берлин иска да приеме на въоръжение през 2027 г. В документите са изброени три кандидата: Anthem на компанията Covenant, BARS, предложена от неназована украинска фирма, и Flamingo на украинската компания Fire Point. С Германия се водят преговори с двама от доставчиците за осигуряване на ракети за изпитания и сертифициране още през следващата година, а рамкови договори за серийно производство вече се подготвят. Описанието на тази категория оръжия гласи, че те трябва да бъдат „рентабилни и пригодени за масово производство“.
Втората част от плана е свързана с придобиването на американски крилати ракети „Томахоук“ и тяхното разполагане в Германия. Канцлерът Фридрих Мерц заяви пред Бундестага, че с правителството на САЩ е постигнато споразумение за придобиване и разполагане по време на срещата на върха на НАТО в Анкара. Според вътрешните документи целта е до края на десетилетието да бъде постигната първоначална оперативна способност на пусковите установки Typhon, въоръжени с „Томахоук“, което би осигурило доказано в бойни условия далекобойно средство, докато се разработват европейски алтернативи.
Последните две части от програмата са съвместни разработки с Обединеното кралство — нова високотехнологична крилата ракета и хиперзвуково планиращо оръжие в рамките на споразумението Trinity House. И двете правителства публично заявиха, че тези системи трябва да могат да поразяват цели на разстояния над 2000 километра; именно този проект формира по-голямата част от сегашната оценка на разходите. Вътрешните документи предвиждат около 9 млрд. евро за разработка и придобиване и 182 млн. евро за поддръжка на основните системи, допълнително 1,8 млрд. евро и 97 млн. евро за крилатите ракети и тяхната поддръжка — суми, които водят до обща оценка „почти 12 млрд. евро“.
Министерството на отбраната е отказало да коментира конкретните суми и отделните програми. „Мерките, за които питате, по принцип подлежат на одобрение от германския Бундестаг“, заяви говорител на ведомството и посочи, че министерството може да предостави повече информация едва след разглеждане на предложенията от парламента. С планирания микс от евтини массови ракети, американски „Томахоук“ и по-късни европейски технологии Берлин се стреми да намали риска руската военна инфраструктура да остане защитена само поради отдалечеността ѝ от фронтовата линия.