История, споделена в местна фейсбук група от Боряна Петрова, разказва за момиче, осиновено в Испания на 7 години и половина, което реши да се върне в България, за да открие хората от детството си. Билетът беше двупосочен от Испания до София, а резервираният престой в хотел в село Червен беше за десет дни. Пътуването бе предприето само от младата жена, която пътува сама през няколко града, за да стигне до мястото, където бе прекарала част от ранните си години.
Преди да бъде осиновена, П. е живяла в дом за деца, а след това прекарва две години в професионално приемно семейство в село Червен. Именно спомените за грижата и топлината, получени в това семейство, я мотивират да се върне. По описанието в публикацията, след кацане в София тя хваща автобус за Пловдив, а след това друг за Асеновград. „Когато пристига в Асеновград, часът вече е около 23:00. В тъмното момичето осъзнава, че не знае как да стигне до крайната си цел – село Червен. Обзета от безпомощност, тя спира на улицата и започва да плаче“, разказва Петрова.
Когато такси спира пред нея, комуникацията първоначално е трудна заради различните езици, но тя показва на шофьора резервацията за хотела и посоката става ясна. Малко след полунощ младата жена е оставена пред хотела в селото. На следващия ден майката на собственика на хотела се обажда на приемната майка с думите: „Д…, П… от Испания е при нас в хотела!“, споделя Петрова. Приемната майка незабавно отива до хотела, прегръща момичето и го прибира у дома, където беше отгледано преди осиновяването.
Следващите десет дни бяха използвани за съвместни разходки, разговори и покупки, въпреки че езиковата бариера оставаше. Двете страни използваха телефонни преводачи, но според описанието, привързаността и общите спомени преодоляха липсата на общ език. Когато настъпи времето за отпътуване към Испания, приемното семейство придружи П. до летището и я изпрати. Случаят беше отбелязан като емоционална среща, която развълнува жителите на село Червен.