Връзките често изискват баланс между лични граници и социални контакти, а общуването с бивши партньори е сред темите, които пораждат напрежение. В статията са обобщени пет основни причини, поради които един мъж може да поддържа връзка с бившата си: запазено приятелство, незагърбено минало, нужда от яснота и вътрешен мир, споделени родителски задължения и несигурност във новите си чувства. Когато и двамата партньори нямат ревност, тези контакти рядко представляват проблем, но в присъствието на ревност те могат да станат причина за конфликти и съмнения в отношенията.
За някои хора краят на романтична връзка не води автоматично до прекъсване на контакта; приятелство може да остане и да бъде ценено и от двамата. В други случаи съществуват практически основания за връзка с бившата, най-вече когато има общо родителство. Когато двама души споделят деца, поддържането на комуникация се разглежда като част от отговорното съвместно родителство и е насочено към доброто на децата, а не към възстановяване на интимни отношения. Такава комуникация често се възприема като признак на зрялост и последователност в изпълнение на задължения.
Една от често срещаните причини е, че човекът не е преодолял напълно преживяната раздяла и част от мислите му остава в миналото. Поддържането на контакт може да служи за обясняване на емоции, търсене на яснота или за постепенно подреждане на чувствата. Ако обаче контактът се комбинира с постоянно сравняване, нужда от одобрение от страна на бившата или затруднения да се инвестира в настоящата връзка, това може да бъде сигнал за нерешени вътрешни конфликти и несигурност относно настоящите чувства.
Когато партньорите имат различно отношение към комуникацията с бившите, е препоръчително взетите решения да бъдат прегледани открито и спокойно. Ако ревността и несигурността са налични, е разумно да се обсъдят граници и очаквания. Отговорността при съвместно родителство остава приоритет, но това не отменя необходимостта от доверие и яснота в настоящите отношения. В ситуации, в които контактите предизвикват системни съмнения, препоръчително е поведението и мотивите да бъдат обсъдени директно между партньорите.