Съпоставка на данни на Националния осигурителен институт и Националния статистически институт към края на 2025 г. показва, че в шест области делът на пенсионерите надхвърля 40% от общото население. Кърджали е с най-висок дял — бяха отчетени 67 027 пенсионери при общо 152 028 жители, или около 44,1%. Видин е следващ с 29 856 пенсионери при население от 69 465 души — близо 43%. В Габрово и Смолян делът е около 42,7% и приблизително 42% съответно, а над границата от 40% попадат още Кюстендил (около 40,8%) и Силистра (около 40,2%). Към края на 2025 г. в цялата страна са регистрирани 6,423 млн. население и 2,067 млн. пенсионери.
Разликите между отделните области са значителни и имат икономически измерения. Колкото по-голям е относителният дял на пенсионерите, толкова по-голямо е значението на пенсионните доходи за местното потребление — от хранителните магазини и аптеките до услугите и разходите за жилището. В райони с висок дял пенсионери оборотите на местния бизнес стават по-чувствителни към размера и индексaцията на пенсиите. Този модел влияе и на търсенето на стоки и услуги, които са по-насочени към нуждите на възрастното население.
Промените за по-дълъг период правят картината още по-ясна. За 15 години населението на страната е намаляло с над 1 милион души, докато броят на пенсионерите се снижава значително по-бавно. Именно това съотношение обяснява увеличаващата се тежест на пенсионерите в структурата на населението в отделни области: не е необходимо абсолютният брой пенсионери да се увеличава, за да нарасне техният дял — достатъчно е младите и работещите да намаляват по-бързо. При по-малките области този процес оформя и локални икономики, в които пенсиите стават основен постоянен източник на доход.
На другия край на скалата е София-град, където делът на пенсионерите е значително по-нисък. При население от 1,304 млн. души в София бяха регистрирани 329 869 пенсионери, или около 25,3%. По-големите градове като Варна и Бургас имат също по-нисък от средния дял — съответно около 26,9% и 27,6%. В Пловдив делът е около 29%, а в Сливен — около 29,6%. Големите градове привличат повече хора в трудоспособна възраст заради пазара на труда и висшите учебни заведения, което задържа относителния дял на пенсионерите по-нисък, независимо от големия абсолютен брой на възрастните.
Икономическите последици от тези демографски различия са конкретни за общинските пазари на труда и потреблението. В области като Видин и Габрово пенсиите вече са сред ключовите постоянни доходи за домакинствата, което прави местното потребление зависимо от решения за индексация и размера на социалните плащания. Високият дял пенсионери означава и по-малък относителен брой хора в активна възраст, които плащат осигуровки и поддържат местните предприятия. По този начин се оформиха две различни икономически среди — градски центрове с по-голям дял работещи и по-малки райони, чийто поминък все повече зависи от пенсионната система.