Пловдив отбеляза 123-ата годишнина от Илинденско‑Преображенското въстание с възпоменателна церемония пред монумента в район „Южен“. Бе проведен военен ритуал с участие на военния духов оркестър и представителни формирования на Съвместното командване на специалните операции. На събитието присъстваха заместник‑кметове, районни кметове, общински съветници, представители на държавни и местни институции, обществени организации и граждани. Венци и цветя бяха поднесени от името на кмета на Пловдив, областния управител, военните формирования, районните администрации, общински съветници и граждански организации.
Възпоменанието бе съпроводено от стихове на Пейо Яворов, припомнен като поет и революционер, близък съратник на Гоце Делчев. В словото си доц. Милен Михов, председател на Македонския научен институт, определи въстанието като най‑масовото и най‑добре подготвеното от българите в опитите им да изпълнят заветите на Васил Левски. Той изтъкна, че целта на тези завети е била българинът да бъде свободен в земята си — България, Тракия и Македония, и че паметта за героите следва да се пази и предава.
Доц. Михов припомни, че Илинденско‑Преображенското въстание е било организирано от Тайната македоно‑одринска революционна организация, известна в историята като Вътрешна македоно‑одринска революционна организация. Решението за въстанието е било взето на Солунския конгрес през януари 1903 г. в сградата на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Революционната мрежа е обхващала територия от Охридското езеро до Черно море, разделена на шест окръга, а организацията в Родопите и Тракия е била изградена под прякото ръководство на Гоце Делчев.
В словото бе посочено, че въстанието е имало за цел да постави пред Европа въпроса за реформите в Османската империя и да принуди Великите сили и султана да изпълнят предвидените в Берлинския договор промени. Идеята за автономия на Македония и Одринско бе представена като стремеж към автономна българска област, подобна на Втора Източна Румелия, а не като създаване на нова държава. В подготовката и бойните действия са участвали десетки български офицери и войници; по думите на доц. Михов 48 български офицери, начело с генерал Иван Цончев, са изготвили плановете и са ръководили част от операциите.
В хода на въстанието бяха водени десетки сражения и са понесени значителни загуби сред въстаниците, а ответният натиск на османската власт е бил насочен и срещу мирното население. Бяха припомнени данните за опожарени 201 български села и над 30 000 бежанци, насочили се към свободните граници на Княжество България. В заключение доц. Михов акцентира върху начина, по който историята се интерпретира днес, посочи различията в представянето на въстанието в България и в Република Северна Македония и призова: „Важно е днес, не само тук, в Пловдив, но и в цялата земя българска, да кажем истината за героите и жертвите на Илинденско‑Преображенското въстание.“