Още в началото на август 2026 г. се очертаваше най-слабото десетилетие за италианския футбол на клубно и национално ниво. През юли изборът на нов селекционер привлече вниманието със серия от политически и организационни конфликти, които завършиха с оставки в ръководството на федерацията. На 11 юли Паоло Малдини бе назначен за технически директор от новия президент Джовани Малаго, но само 17 дни по-късно Малдини и неговият съветник Леонардо подадоха оставки, описвайки ситуацията във федерацията като „трагична“.
Във вътрешно първенство Серия А показа силна нестабилност, като единственият отбор с дисциплинирано представяне бе Интер, който спечели титлата. Удивление предизвика Комо, който за първи път се класира за Шампионска лига, но клубът функционира под чуждестранно управление с испански треньор и само двама италианци в състава, които рядко играеха. Към това бяха добавени спадове при традиционни грандове като Ювентус и Милан, а отбори като Аталанта, Лацио и Наполи демонстрираха големи амплитуди в представянето си.
Слабото представяне на клубовете бе отразено и в евротурнирите. През сезон 2024–2025 Интер достигна финал в Шампионската лига, но загуби с 0:5 от ПСЖ; в следващия период обаче нито един италиански клуб не достигна до четвъртфиналите на турнира. Само Аталанта успя да стигне до 1/8-финал, а Наполи отпадна още в груповата фаза. В Лига Европа и Лигата на конференциите най-доброто класиране бе четвъртфинал, което е най-слабото равнище за Италия в европейските клубни турнири през последните сезони.
Кризата на национално ниво продължи след Евро 2020: след оттеглянето на големите имена селекцията не можеше да се подмлади, а квалификации и баражи завършиха с провали. Италия не успя да се класира за Мондиал 2022, след като загуби полуфинален бараж от Северна Македония в Палермо, а на Евро 2024 мина групата с трудности и отпадна от Швейцария в 1/8-финалите. За Мондиал 2026 Италия отново загуби във финален бараж — от Босна и Херцеговина — и за трети пореден цикъл остана извън световния форум.
Инфраструктурата и управлението бяха поставени под въпрос. В статията се посочва, че сред стадионите в топ 10 на европейските първенства италианските са сред най-неподходящите, а за Евро 2032 в съворганизация с Турция се разчита на твърде малко пригодни съоръжения. В момента се строят само два нови стадиона — един в Каляри и частично подновяване на арена във Флоренция — докато легендарни съоръжения като Сан Сиро и Олимпико се нуждаят от сериозни ремонти или демонтаж. В този контекст бе посочен риск Италия да бъде ограничен домакин с едва два или три стадиона.
Периодът на кадровите промени завърши с назначението на Роберто Манчини за национален селекционер за втори път, а Клаудио Раниери взе поста технически директор, който бе оставен от Паоло Малдини. В хода на консултациите за селекционера бяха обсъждани и чуждестранни опции — сред които Пеп Гуардиола, който поискал 20 млн. евро годишно — и бяха споменати опасения за конфликт на интереси около кандидатури като Андреа Пирло. Публичният извод е, че пред италианския футбол стоят структурни проблеми и сериозен план за реформи, които още не са започнали.