Бившият вътрешен министър Надежда Нейнски направи сравнение между реакциите на служебното и настоящото редовно правителство във връзка с разполагането на американски самолети-цистерни в България. В публикация във „Фейсбук“ тя припомня, че през февруари служебният кабинет разреши използване на военното летище във Враждебна и част от гражданското летище в София за тези самолети в рамките на двустранното партньорско споразумение със САЩ. След това, по думите ѝ, от иранска страна бе изпратена остра дипломатическа нота, а на среща на външните министри в Брюксел иранският външен министър Абас Арагчи поиска разговор с нея.
Според Нейнски тя е приела искането за разговор, но преди срещата от иранското външно министерство са поискали публичната версия да бъде, че инициативата е българска, което тя е отказала. Разговорът не се е състоял и на следващия ден МВнР извика иранския посланик в София и го информира за официалната позиция във връзка с нота. В четвъртък бе съобщено, че е проведен разговор между настоящия външен министър Велислава Петрова и нейния ирански колега. От МВнР бе изпратено кратко съобщение за продължаване на диалога и взаимно доверие и сътрудничество.
От иранска страна обаче бе заявено, че разговорът не е преминал в приятелски тон и че Абас Арагчи е призовал България спешно да преразгледа решението за разполагането на самолети-цистерни. Цитиран бе неговият коментар, че „одобрението от страна на българското правителство на искането на САЩ да разположат военни самолети във военновъздушната база „Безмер“ с цел подкрепа на военни операции от наша гледна точка е осъдително, неприемливо и противоречащо на традиционните и приятелски отношения между двете страни“. Тази позиция бе разпространена от иранска страна, а паралелно МВнР публикува по-сдържано съобщение за диалог между министрите.
Нейнски посочва, че повторението на случая в сегашната ситуация поставя други въпроси, тъй като разговорът този път е бил по инициатива на българската страна. Това според нея дава възможност на Иран „да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение“. Тя добавя, че „министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи“ и отбелязва, че това е останало „без институционален отговор“. Нейнски подчертава, че въпросът кой отправя покана за разговор не е само протоколен, а носи политически сигнал и има значение за авторитета на институциите и за позицията на България в международните отношения.
В посочения от нея текст се акцентира върху ролята на символите в дипломацията: инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация. Нейнски припомня, че задачата на външния министър не е само да води разговори, а да гарантира, че те укрепват позицията и достойнството на България пред обществото и чуждестранните партньори.