През юни банките в България одобриха значителни обеми кредити за домакинствата. Бяха отпуснати потребителски заеми за 691.2 млн. евро — ръст от 18% спрямо май и с 32.8% повече спрямо юни миналата година. При ипотечните кредити новоотпуснатото финансиране достигна 761.1 млн. евро, което представлява увеличение от 28% в сравнение с предходния месец и с 17.5% над нивата от преди година. Ако се извадят сумите за рефинансиране — 92.8 млн. евро при потребителските и 153 млн. евро при ипотечните кредити — през юни в икономиката са постъпили над 1.2 млрд. евро ново финансиране за домакинства.
Ръстът в кредитирането продължава въпреки наложените преди две години мерки от Българската народна банка, които икономисти оценяват като относително плахи. На пазара на недвижими имоти се отчита нарастване на дела на покупките, финансирани с ипотека — в София през второто тримесечие частта на сделки с ипотека достигна 74% спрямо 60% година по-рано, коментира финансистът Макс Баклаян. Кредитните консултанти също отбелязват, че въпреки по-малкия брой сделки общият обем на отпусканите ипотечни заеми се увеличава заради по-големите суми, които се търсят от домакинствата.
Катализатор за растежа в кредитите са ниските лихви по жилищните кредити: през юни средната лихва по ипотечните заеми бе 2.41%, а с включени такси и комисиони ефективният процент достигна 2.75% — стойности, които са с 0.02–0.03 процентни пункта по-ниски както в сравнение с май, така и на годишна база. Средната лихва по новоотпуснатите потребителски кредити спадна до 8.76%, а годишният процент на разходите бе 9.06%. Икономисти посочват, че голяма част от този ресурс увеличава потреблението на вносни стоки и допринася за задълбочаване на търговския дефицит.
Сред коментарите за бъдещето на потребителското кредитиране бе и предупреждението на икономиста Лъчезар Богданов: „Животът назаем не може да продължава дълго и неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички“. От своя страна банковият сектор не вижда проблем, като Георги Заманов от Управителния съвет на Асоциацията на банките в България заяви, че след присъединяването към еврозоната и промяната в изискванията за минимални резерви е бил освободен значителен ликвиден ресурс, който е бил насочен предимно към финансиране на държавния дълг. Той припомни още, че през юни Европейската централна банка повиши основната лихва с 0.25 процентни пункта до 2.25% и ефектите от това решение се очаква да стигнат у нас през следващите месеци.