Православната и Римокатолическата църква почитат Успението на света Анна, майката на Пресвета Богородица, която в народната традиция се счита за покровителка на майките, бременните и семейството. На този ден имен ден празнуват носещите имената Анна, Ана, Ани, Анета и Анелия. Вярванията и обичаите около празника са силно застъпени в много общности: празникът се възприема като един от най-почитаните женски дни в народния календар и подчертава ролята на жената в поддържането на здравето и благополучието на рода.
Народните предписания за празника включват забрана за тежък домашен труд — не се пера, не се меси хляб, не се шие и не се плете. Много жени посещават храм, палят свещ и оставят дарове като яйца, мед или домашна питка в църквата или на прага на нуждаещи се. Особено разпространено е вярването, че жените, които мечтаят за дете, трябва да приготвят обредна питка в пълно мълчание и да я принесат пред иконата на света Анна като израз на искрена надежда за рожба.
Други традиции акцентират върху лечебната стойност на билките, набрани на този ден: те се считат за най-лековити, изсушават се и се пазят през годината за отвари и кадене. Поверие повелява в празничния ден да не се пали огън в дома и да не се готви топла храна, което се обяснява като средство за предпазване от пожари по време на летните горещини. Жените месят питки, намазани с мед или зехтин, които се раздават на съседи и нуждаещи се; раздаваната храна не бива да съдържа сол, за да не „засоли“ живота, а никой не трябва да остава гладен — ситостта се възприема като символ на късмет и плодородие. В някои райони също е прието да се избягват спорове, сълзи и проклятия, за да не се „отвори вратата на злото“ в този ден.