Археологически разкопки в кралския манастир „Санта Мария Педралбес“ в Барселона доведоха до откриването на 25 скелета при отварянето на осем гроба. Сред намерените останки са кости, отнесени към една от най-влиятелните средновековни женски фигури в Европа — кралица Елисенда де Монкада, съобщи Културният институт на Барселона. Гробниците бяха проучени от екип експерти, които целят да съберат данни за живота и смъртта на погребаните лица и да контекстуализират находките спрямо ранните десетилетия от историята на манастира.
Елисенда де Монкада, четвърта съпруга на Хайме II Арагонски, бе идентифицирана сред костите в отделена кутия в едната част на по-широко погребално пространство между църквата и манастира. Саркофагът е структуриран в две части — едната видима от църквата с нейна изображение като кралица, с герба на короната на Арагон и кралския пръстен, и другата, обърната към манастира, която я представя в монашески облик без символи на власт. Първичният анатомичен анализ показва възраст около 70 години при смъртта, височина около 160 см и наличие на остеоартрит; в гроба са открити и парчета бродиран със злато копринен плат, както и розмарин и мирта.
Изследванията на другите гробници разкриха сложна картина: в гроба на първата абатиса, обозначена като Собирана Олзет, бяха открити кости, съвпадащи с очакваното, но и травматично нараняване на лицето, вероятно нанесено с нож малко преди или при смъртта ѝ. Гроб, за който първоначално се смяташе, че принадлежи на рицаря Арто де Фосес, съдържаше останки на петима души — две жени и три деца — а мъжки кости, съответстващи на Арто, не бяха намерени. В друга гробница, свързвана с втората абатиса Франческа Сапортела, бяха положени най-малко девет души в различни периоди; сред тях бяха четири мъжки черепа с прободни рани и мумифициран торс на жена с останки от плод от 20–23 седмици в родовия канал. От тази гробница бяха извадени и документи, включително нотни листове, които в момента се консервират.
Генетичният анализ е в начален етап: до момента е секвенирано около 6% от генома на кралицата. В следващите фази ще бъде използвана ДНК от костни и зъбни проби за потвърждаване на идентичността на скелетите, установяване на родствени връзки и проверка за наличие на древни патогени. Културният институт на Барселона посочва, че разкопките при основите на манастира дават „уникална възможност да се задълбочим в първите десетилетия от живота на манастира“ и че задачата през следващата година ще бъде първите находки да бъдат превърнати в пълна историческа интерпретация. Окончателните резултати от археологическите и лабораторните анализи се очакват през средата на 2027 г.