България успя да създаде една от най-големите електронни индустрии в социалистическия блок, а компютрите „Правец“ останаха символ на масовия достъп до техника в началото на 80-те години. Появата на машината в училище беше значим момент: устройства с кирилица на клавиатурата, свързване към монитор или телевизор, зареждане от касета или дискета и възможност за писане на програми на BASIC. Около „Правец“ възникнаха кабинети, школи по програмиране, списания и игри — поколение, което придоби практически умения за работа с компютър.
Първите български разработки предшестваха масовите клонинги. Проектът ИМКО-1 бе започнат през 1979 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН, с прототипи от 1980 г.; машината използваше Intel 8080 и се произвеждаше в няколко десетки бройки за учебни цели. Липсата на голяма библиотека софтуер накара инженерите да търсят съвместимост със западни платформи. Така се появиха ИМКО-2 и серийният „Правец 82“, хардуерно и софтуерно съвместими с Apple II Plus, което осигури достъп до съществуващ софтуер и образователни продукти.
Техническото постижение бе в адаптацията: възпроизвеждане на западна архитектура с други доставчици и местно производство, въвеждане на кирилица и нови корпуси. Историкът Виктор Петров описва системата като комбинация от лицензиране, международни контакти, обратно инженерство, внос на компоненти и операции на научно-техническото разузнаване. Ограничения като ембаргото на CoCom бяха заобикаляни чрез лицензионни споразумения, работа с UNIDO и посредници. Серията се разшири с модели „Правец 8М“, 8Д, 8А, 8С, 8S, а през 1984 г. бе пуснат „Правец 16“ — IBM PC/XT съвместим с Intel 8088 на 4,77 MHz и до 640 KB RAM.
Икономическите ограничения обаче бяха сериозни. Между 1980 и 1989 г. около 78% от износа на българска електроника беше към Москва, а делът на сектора в общия износ достигна около 19% през 1987 г. Компонентите често се купуваха за твърда валута, а крайните изделия се продаваха за преводни рубли в рамките на СИВ. По думите на бивш ръководител, произведеният у нас вариант на процесора 6502 струвал приблизително два пъти повече от чип, внесен от Сингапур. Качеството и постоянството в производството оставяха слабости; през 1986 г. Тодор Живков призна, че надеждността е „ахилесовата пета“ на електрониката.
След 1989 г. внезапните промени разкриха тези структурни проблеми. СИВ се разпадна, вносът от СССР намаля, субсидиите прекъснаха и вътрешните цени бяха либерализирани. През 1991 г. износът към бившите страни от СИВ се сви с около 66%, а реалният БВП падна с около 23% за една година; за много заводи това означаваше почти пълен колапс. На българския пазар навлязоха оригинални и по-нови PC системи и клонинги, предлагайки по-лесно надграждане. Въпреки това „Правец“ остави трайно наследство: широка за Източна Европа компютърна грамотност, клубове и умения, които впоследствие допринесоха за софтуерни и интернет бизнеси у нас.