Политологът Любомир Стефанов коментира в предаването „Лице в лице“ реакциите около „Киевската декларация“, която беше подписана от България и още осем държави. Той каза, че не може да даде логично обяснение за случващото се и определя поведението като резултат от недоразумения. Според Стефанов външният министър проявява инициативност, но това съпътства лош театър, а заявката, дадена от Румен Радев „Знаем, можем, готови сме“, не се усеща в действията. Той подчерта, че не вижда зъл умисъл или висша политическа школа, а по-скоро липса на яснота в провеждането на външната политика.
Социологът Добромир Живков нарече отношенията около декларацията още един пример за противоречия в правителствените сигнали. Той припомни, че преди това имаше разминавания и на срещата на НАТО в Анкара в края на миналия месец и изтъкна, че има „непрекъснат опит да се играят две игри едновременно“. Първата според него е опит да се направи добро впечатление пред „неутрални“ държави, представящи външна политика като пряко свързана с националния интерес, който обаче не е дефиниран от управляващите. Втората е стремежът България да не бъде изолирана.
Живков допълни, че правителството не показва праволинейност във външната си политика и описва действията като „подскоци“ в различни посоки, което не може да бъде стратегическа линия. Той изследва възможните причини за вътрешното напрежение: липса на съгласие в самото правителство и управляващата сила; отсъствие на координация; или външни въздействия, които тласкат решенията в различни посоки. Така, според него, се оформя впечатление за разнородни и несъгласувани подходи в ключови външнополитически решения.
Любомир Стефанов също коментира конкретни елементи от декларацията и отбеляза, че външният министър изглежда е „вокализирал“ позиция на правителството и е заявил, че е имало единодушие в решенията. Той посочи, че „интересите на тези три лица, които ние държим да бъдат извадени от списъка, са на хора с много съмнителна репутация“ и изрази мнение, че това превръща русофилството в заложник на руската олигархия. Коментарите на двамата експерти очертават основните критични позиции за посоката и координацията на българската външна политика в контекста на подписаната декларация.