На 17 юли православната традиция отбелязва паметта на Света великомъченица Марина. Според преданието тя е родена в Антиохия Писидийска и е дъщеря на жрец, практикуващ идолопоклонство. Едва 16-годишна, Марина е убита мъченически, събитие, което остава в основата на нейния култ в християнската традиция. Имената Марин, Марина и Маринела се празнуват на тази дата, а църковната памет е част от годишния календар на православната църква, отбелязван от вярващи и общности в страната.
В българските народни вярвания светицата е известна като Огнена Марина и се свързва с небесния огън и плодородието на полето. Иконографският канон представя Марина седнала на трон, с лявата ръка пред гърдите и с кръст в дясната, символизиращ мъченичеството и вярата ѝ. Празникът е част от т.нар. „горещници“, тридневен цикъл в средата на юли, посветен на свети Юлия, Марина и Емилиян. Най-стриктно се спазват първият и третият от тези дни; народната мъдрост предупреждава, че каквото се изработи тогава, може да изгори, и за това жените избягват ръкоделия в тези дни.
Народните обичаи, свързани с 17 юли, включват паленето на жив огън, който се прескача за здраве, и запазването на жарта за запалване на домашното огнище. Вярванията посочват, че в тези дни дори от пресъхнали корита може да бликне вода и че къпането в такава топла вода може да предпази от болест през цялата година. Също така започват седенки, на които се изпълняват магии за любов и се търсят благословии за реколтата. Така празникът съчетава църковната памет на мъченицата с пълната гама от местни обичаи, свързани с жътвата и сеитбата.