България настоя името на руския патриарх Кирил да бъде премахнато от списъка със санкции в рамките на 21-ия пакет на ЕС, обяви външният министър Велислава Петрова-Чамова пред англоезичната редакция на „Евронюз“. По думите ѝ мотивът е опазване на обществената подкрепа за евроатлантическата политика и избягване на усилване на антиевропейска реторика в страната. „Когато имате санкции с чисто символична мярка, но без икономически последици за Русия, рискувате в страна като България – източноправославна страна – да създадете среда за надигане на антиевропейска реторика“, каза Петрова-Чамова.
Министърът посочи, че София очаква мерките срещу Русия да носят реален финансов ефект, а не да остават предимно символични. Тази позиция е една от причините България да се противопостави на включването на патриарх Кирил в списъка със санкционирани лица, според изказването ѝ. „Ето защо не подкрепихме това и сме наистина щастливи, че в крайна сметка името беше премахнато“, добави Петрова-Чамова в сутрешен телевизионен блок. В изявлението беше припомнено, че Българската и Руската православна църква са автокефални, но споделят общи вярвания и имат дълги исторически и културни връзки.
Европейската комисия предложи 21-вия пакет от санкции срещу Русия на 9 юни заради пълномащабната инвазия в Украйна, като председателят Урсула фон дер Лайен посочи енергетиката, финансовите услуги, криптовалути и търговията – включително риболов – сред засегнатите сектори. В първоначалния проект бе включено и санкциониране на патриарх Кирил, когото критиците обвиняват, че оправдава руската инвазия и е нарекъл конфликта „свещена война“. Бившият външен министър Даниел Митов коментира, че Кирил е използвал религиозния си авторитет, за да оправдае действията и жертвите сред цивилното население.
По настояване на София името на Кирил бе извадено от проектопредложението на среща на европейските посланици в неделя. В понеделник пакетът не беше одобрен на срещата на външните министри в Брюксел и ще бъде предоговорен на извънредна среща късно във вторник. Ако предложението не бъде прието, механизмът на ЕС за таван на цените на петрола може да бъде ревизиран и да скочи от 44 на 58 евро за барел, което според част от анализа би могло да облагодетелства Кремъл в условия на поскъпване на петрола вследствие на войната в Иран. Датата за евентуална ревизия – 15 юли – съвпада с пътуването на Петрова-Чамова до Киев, където тя ще обсъжда енергийната сигурност с представители на правителството на Володимир Зеленски. Външният министър заяви, че „не се страхува“ да пристигне с „празни ръце“ или със звено, което облагодетелства руското правителство, и добави: „По-скоро мисля как можем да работим повече заедно, за да помогнем на Украйна да се справи с предизвикателствата пред нея, които ще станат още по-големи с наближаването на зимата“.