Европейската статистическа служба публикува ежегодната си панорама за държавите членки, която очертава едновременно позитивни и тревожни тенденции за България. По данни на Евростат страната е с най-висок коефициент на плодовитост в ЕС — средно 1,72 деца на жена, срещу средно 1,34 за Съюза. В същото време за периода 2015–2025 г. населението на България е намаляло с 8,4%, най-голямото свиване сред всички членки. Тази двойна картина — по-висока раждаемост и едновременно обезлюдяване — откроява специфичните демографски динамики у нас.
Данните показват, че по-високата средна раждаемост не компенсира други демографски процеси. Броят на жените в детеродна възраст непрекъснато спада, а отрицателният естествен прираст и емиграцията остават фактори за намаляване на населението. Средната очаквана продължителност на живота у нас достига 75,8 години, което е най-ниската стойност в ЕС и над пет години под европейското равнище. Високата смъртност, застаряването и регионалните различия в достъпа до здравеопазване са посочени като основни елементи, които забавят възстановяването след пандемията.
Пазарът на труда дава по-позитивни сигнали. През 2025 г. заетостта в ЕС достига рекордни 76,1% за възрастовата група 20–64 години, а България постепенно се доближава до средните нива на Съюза. Безработицата у нас е намаляла с 0,7 процентни пункта спрямо предходната година — едно от трите най-големи годишни подобрения в ЕС (по-голям спад отчитат само Гърция и Испания). Спадът се обяснява с хроничен недостиг на работна сила, нисък брой свободни безработни, силно търсене на кадри в индустрията, строителството и услугите и постепенно покачване на заплатите.
С тези данни България се оформя като пример за държава с едновременно икономическо подобрение по някои индикатори и сериозни предизвикателства по други. Намаляващото и застаряващо население ще поставя постоянен натиск върху пазара на труда, пенсионната система и здравеопазването в следващите десетилетия. В същото време страната остава една от най-евтините в ЕС, но и с относително нисък жизнен стандарт и високи нива на бедност и социално изключване, което очертава комплекс от социални и икономически дилеми за политиките в бъдеще.