Две исторически карти, публикувани от създателя на групата „ПловдивЪ оживява в цвят“ Пламен Кочев, показват как е бил планиран центърът на Пловдив според градоустройствен проект от 1942 г. Проектът е изработен от екипа на германския архитект Херман Янзен и включва не само нови булеварди, трамвайни трасета и автобусни централи, но и кардинални предлагани преименувания на ключови улици. На картите се открояват три основни оси от тогавашния гаров площад „Княз Фердинанд“, като настоящият булевард „Руски“ е обозначен като „Адолф Хитлер“, бул. „Васил Априлов“ – като „Виктор Емануил“, а ул. „Велико Търново“ – като „Бенито Мусолини“.
След политическите промени през септември 1944 г. тези предложения останаха на хартија и не бяха реализирани в този вид, но част от градоустройствените решения в плана на Янзен по-късно намериха отражение в развитието на града, макар и видоизменени. Историята на самия булевард „Руски“ е дълга и показателна за динамиката на именуванията. До 1882 г. на мястото му имало ями за отпадъци и заблатени терени, развъдник на комари, след което Общинският съвет решава да прокара улица. Първата къща е построена от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев, а през 30-те години улицата добива познатия си облик с централна алея, първи чинари и сграда на Търговската гимназия, превърнала се в главна палата на мострения панаир.
Промените на имена проследяват политическите превратности на епохите. Бул. „Руски“ в началото е „Цар Освободител“, през 1941 г. е записан като „Адолф Хитлер“, след войната за кратко връща старото си име и впоследствие получава сегашното си наименование. Подобни трансформации има и при други улици: днешният бул. „Източен“ е построен през 50-те години и първоначално е наречен на китайския лидер Мао Дзъдун, след което е преименуван на „Димитър Благоев“ вследствие на разрив между България и Китай и по-късно остава с името „Източен“. По-възрастни пловдивчани продължават да използват по-старите названия в ежедневната реч.
На картите от 1942 г. се виждат и временни преименувания на други улици: ул. „Велико Търново“ е отбелязана като „Бенито Мусолини“ през 1941 г., а сегашната „Цар Иван Александър“, която свързва бул. „Руски“ с центъра, е носила за известно време името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. Пламен Кочев коментира и по-малки детайли от плана: „За мен най-интересна е улица ‘Олга’, която явно е прекръстена на ‘Волга’. Чудно коя ли ще е тази Олга, на която е кръстена улицата. Дали не е свързана с Димчо Дебелянов, който е живял на квартира там?“ Тези карти и именни промени илюстрират как всяка историческа епоха оставя отпечатък върху градската структура чрез архитектурни решения и смяна на табелите.