През 2025 г. европейският пазар на жилища показва съживяване след две години на затишие, сочат данните на Eurostat. В 15 от 18-те държави с налична статистика броят на покупко-продажбите се е увеличил. Някои пазари отбелязват значими годишни ръстове: Словения +29,9%, Литва +22,8% и Австрия +21,4%. В същото време България е сред трите държави в ЕС — заедно с Хърватия и Полша — където годишният обем на сделките намалява, със спад от 2,5% спрямо предходната година. В абсолютен план обаче у нас са реализирани 92 497 сделки през 2025 г., което остава едно от по-високите нива в последните години.
Много от европейските ръстове се дължат на възстановяване след предишен спад, а не на достигане на нови исторически върхове. Ясен пример е Словения: от 12 869 сделки през 2022 г. броят спадна до 8 475 през 2024 г., а през 2025 г. се върна на 11 009 сделки. Подобен модел се вижда и в Австрия, където обемът на сделките бе 40 551 през 2023 г., след което нарасна до 44 795 през 2024 г. и до 54 359 през 2025 г. В Нидерландия броят на трансакциите спада под 200 хил. през 2023 г., а година по-късно достига над 265 хил.
Българският пазар не преживя рязък срив след бума през 2021 г., което отличава страната от много други европейски пазари. Годишните резултати показват относителна стабилност: 93 416 сделки през 2022 г., 89 880 през 2023 г., 94 844 през 2024 г. и 92 497 през 2025 г. Това говори за нормална корекция след няколко силни години, а не за драматично обезценяване на активността. За контраст, във Франция броят на сделките спадна от 1,38 млн. през 2021 г. до малко над 1,02 млн. през 2025 г. (приблизително 360 хил. по-малко), в Хърватия се отчита свиване от над 34% за четири години, а в Дания активността остава около 11% под нивото от 2021 г.
По-значимата промяна у нас не е в общия обем, а в структурата на търсенето. Eurostat отчита рекорден брой покупки на новопостроени жилища в България през 2025 г. — 27 812 сделки, или с около 4% повече спрямо предишната година. Сделките със съществуващи жилища намаляват от 68 112 на 64 685, което е падение от около 5%. Тази смяна в предпочитанията съвпада с тенденция за бърз ръст на цените на жилищата в страната и подсказва пренасочване на активността към новия жилищен фонд.
Крайната констатация от данните на Eurostat е, че спадът на годишна база не разказва цялата история за България. Страната запази голяма част от активността след бума през 2021 г. и през 2025 г. започна да променя своята структура на пазара — с нарастващ дял на новото строителство и умерена корекция в общия брой сделки. Това представя пазар, който не е в колапс, а постепенно се адаптира към нови тенденции.