Пламен Донев, член на управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) и ръководител на направление „Данъчна и счетоводна методология“, заяви пред Money.bg, че проблемът с местните данъци у нас е свързан по-скоро със структурата им, отколкото с абсолютния размер. По думите му у нас вече съществува елемент на прогресивност при облагането на имоти: „За първия имот, който е основно жилище на гражданите, данъкът се дължи в размер 50% от нормалния. Тоест на практика прогресията е двойна – за втория и всички следващи е по 100%,“ каза Донев.
Според експерта промяната в размера на местните такси зависи основно от актуализацията на данъчните оценки. Ако Народното събрание приеме промени и оценките се приведат към нивото на инфлацията, общините ще имат право да повишат ставките в сегашния гласуван диапазон от 0,1 до 4,5 промила. Донев очаква тези ставки да нараснат средно два-три пъти, а в столицата — до четири пъти. Това ще приближи местните налози до пазарните равнища, ще увеличи прозрачността при сделки и ще даде по-голяма данъчна автономия на общините за финансиране на публични услуги.
Експертът посочи още, че в практиката у нас вече има прогресивен елемент и при трансакционния данък — в София той е 3% (30 промила) при покупко-продажба, докато годишният местен данък върху притежанието е 1,875 промила. Донев направи и изчисление за ефективността: при плащане на пълния размер на годишния данък равностойността на трансакционния данък се изплаща за около 20 години (16 години, коригирани с времевия ефект до 20), а за основно жилище този период достига 40 години.
Контекстът на тези предложения идва и от доклад на Европейската комисия, който изтъква няколко структурни проблема: големината на сивия сектор — изчислена около 34,5%, неефективни публични разходи, насочени предимно към пенсии и заплати за сметка на инвестициите, и недостатъчна събираемост на данъците спрямо БВП. В доклада се предлага страната да премине към по-прогресивно облагане на доходите и към по-ефективна корпоративна данъчна политика.
Донев коментира и другите слабости на системата, като посочи, че дизайнът ѝ не е основният проблем, а начинът на прилагане: „Проблемът не е в дизайна и замисъла на нашата данъчна система – тя всъщност е по-добра от тези на западноевропейските държави. И е съобразена с държава, която има нужда от висок икономически растеж,“ каза експертът, но добави, че прекомерните облекчения и стимулите подхранват сивата икономика заради липсата на пряка връзка между осигурителния принос и размера на пенсиите. По негови думи промяната в закона за местните данъци е необходима, за да бъде дадена възможност на общините да използват актуализираните оценки и да увеличат приходите си.