Проектобюджетът за 2026 г. противопостави едновременно синдикати и работодатели на правителството по различни мотиви. Управляващият кабинет, който встъпи с обещанието „знаем, можем, ще го направим“, предлага дефицит от 5,7% и обяснява позицията си с „тежкото наследство“. Синдикатите излязоха на протест заради опасения за намаляване на доходите и съкращения в администрацията. На фона на тези конфронтации председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че ще подкрепят бюджета само ако бъдат изпълнени сериозни структурни реформи и посочи шест „незаобиколими“ условия за подкрепа.
В публикация във Фейсбук КРИБ критикува отлагането на почти всички ключови мерки за ограничаване на разходите, пренесени за 2027 г., въпреки че „Прогресивна България“ има парламентарно мнозинство. Сред поставените условия са: спиране на увеличенията за държавни служители над максималния осигурителен доход, като допълнително да се повишат само най-ниските възнаграждения; всяко министерство да премахва по три разрешителни режима годишно чрез мълчаливо съгласие; започване на концесиониране или приватизация на поне два големи държавни обекта; премахване на всички автоматични механизми за разходни увеличения през 2026 г.; предварително обсъждане на мерките с работодатели и синдикати; и план за намаляване на администрацията до две трети от средното равнище за страните от ОИСР до 2028 г.
Синдикатите предупреждават, че предложените мерки биха довели до понижаване на доходите на държавните служители, масови съкращения и отслабване на ключови администрации. Те настояват да отпадне замразяването на средствата за възнаграждения и да не се прилагат 10-процентни съкращения във всички администрации без предварителен анализ на нуждите на всяка институция; най-натоварените ведомства да получат допълнителен персонал; и ако служителите започнат сами да плащат част от осигуровките си, това да бъде компенсирано с увеличение на заплатите. Синдикатите искат и премахване на някои ограничения по Закона за държавния служител, включително забраната за втори трудов договор и липсата на „клас прослужено време“ и колективно трудово договаряне. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочи, че реформите са приемливи, но трябва да се основават на анализи, а не на механично намаляване на щатовете.
Контекстът към дебата е финансово напрежение и предупреждения отвън. През последните години държавните разходи са нараснали, а дефицитите са станали честа величина; Европейската комисия е стартирала процедура за свръхдефицит срещу България, което дава сигнал за нарушаване на общите бюджетни правила. В същото време темата за ръстовете на възнагражденията в сектор „Сигурност“ се избягва в обсъжданията — МВР и МО са били изключени от предложените промени и евентуално ще бъдат приобщени към мерките с бюджет 2027 поради технически причини и по-висока осигурителна тежест. Множеството спорни въпроси и прехвърлянето на ключови реформи за следващата година създават риск бюджетът да се превърне не в начало на финансова дисциплина, а в отлагане на тежките решения, което в крайна сметка ще се отрази на данъкоплатците и бизнеса.