Според последния доклад на Института „Ройтерс“ доверието към новинарските източници в България е достигнало критично ниско ниво — 21%, което представлява спад с 5 процентни пункта в сравнение с предходната година. Документът констатира и широко разпространена „информационна умора“: 60% от населението посочва, че понякога или често избягва новините. Тези показатели бяха отчетени в контекст на продължаваща политическа нестабилност и силно поляризирана обществена среда, които според авторите допринасят за понижаване на доверието към традиционните медии.
Политическите сътресения през 2025 и 2026 г. оказаха пряко влияние върху медийния пейзаж. След оставката на правителството в края на 2025 г. и предсрочните избори през април 2026 г. политическата сцена бе доминирана от коалицията „Прогресивна България“, водена от бившия президент Румен Радев. Влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2026 г. бе съпроводено от обществен скептицизъм и случаи на дезинформация, което, според доклада, е затруднило достъпа до проверени факти и засилило разделението в информационните предпочитания на гражданите.
В доклада се отчита и натиск върху медиите. България е поставена на 71-во място в индекса на „Репортери без граници“, а срещу разследващи журналисти се използват дела-шамари (SLAPP). Посочен е като пример процесът срещу Борис Митов и „Мediapool“, както и отстраняването на водещите от bTV Мария Цанцарова и Златимир Йочев, което бе описано от засегнатите като политическа цензура. Тези случаи бяха последвани от публични протести и коментари за ограничаване на свободата на словото, което според авторите на доклада допринася за намаляването на общественото доверие.
Докладът разкрива промяна в потребителските навици: общият онлайн обхват на новините достига 84%, докато телевизионният седмичен обхват намалява до 58%. Частните телевизии продължават да имат голям обсег — Nova TV 61% и bTV 53% седмично ползване — но не са най-доверени. Най-високи нива на доверие са отчетени за Българското национално радио (56%) и Българската национална телевизия (55%), докато доверието в Nova TV е 51%, а в bTV News — 46%. Печатните издания остават маргинални с около 10% обхват.
В отговор на кризата публиката търси алтернативи. Използването на AI чатботове за новини се е увеличило до 9% — ръст от 4 процентни пункта за една година — а независими влогъри и журналисти в дигитални канали събират значителна аудитория. Имена като Мартин Карбовски, Станислав Цанов, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова в YouTube, както и по-младите инфлуенсъри Флора Стратиева (над 267 000 последователи в TikTok), Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, бяха посочени като ключови източници на информация. Заключението на анализа е, че традиционните медийни модели все по-малко успяват да задържат вниманието на аудиторията в условията на политически конфликти и неясна собственост на медиите.