Преди години бившият главен архитект на София Петър Диков разработи проект за използване на геотермалните води в столицата за отопление на големи обществени сгради. В интервю в предаването „Лице в лице“ арх. Диков, който е председател на управителния съвет на Съюза на архитектите, посочи, че въпросът за геотермалната енергия е значим и трябва да бъде приет сериозно от управляващите. Той посочи, че в НДК е предвидено помещение като енергиен център, което според неговите сведения в момента стои празно.
Арх. Диков разказа, че за находището в кв. „Лозенец“ Столична община има право на експлоатация, предоставено безвъзмездно от държавата, и че водата оттам е била използвана за обществената баня в квартала. Според него в центъра на това находище, в района около храм „Преображение Господне“, температурата на водата е 52–54 градуса, което е достатъчно за отопление. Идеята била след отнемане на част от топлинната енергия за НДК остатъчната вода с температура около 26–27 градуса да захрани басейн „Спартак“ и така да се намалят разходите за затопляне на водата.
По думите на архитекта, калкулациите, направени преди 13 години, са показвали, че реализирането на такъв проект би струвало около 10–11 милиона лева, като в сумата е включен и нов сондаж. Тогавашните разходи за отопление на НДК били около 3 милиона лева годишно, заплащани на „Топлофикация“, което означавало, че инвестицията може да се изплати за три-четири години. Арх. Диков цитира и изказване на покойния проф. Костадин Щерев, според когото под София има около 500 мегавата топлинна енергия, която би могла да намали зависимостта от вноса на газ.
Темата за инфраструктурата и законността на строителството бе свързана от Диков с друг проблем, свързан с местността Баба Алино. Той заяви, че от появата на случая непрекъснато си задава въпроса как е възможно това да се случи и че засега отговор няма. Архитектът подчерта, че в такъв случай няма невинни и всичко трябва да стане ясно. Той направи аналогия със случая преди 16 години с т.нар. „митничарско селище“ при яз. „Ивайловград“, където десетки сгради били изградени в чашата на язовира или върху държавна земя без документи за собственост, и отбеляза, че не е сигурен дали тези постройки са били премахнати.
Арх. Диков призова двата случая да бъдат свързани, за да се проследи как действа държавата в подобни ситуации, и подчерта необходимостта от строги процедури за одобрение на проекти и контрол по време на строителството. Той посочи, че колеги от Варна са представили проекти, написани на руски, вероятно изготвени от украински архитекти, и постави въпроса дали тези проекти имат конструктивна експертиза и са разработени по българските норми. По думите му тези въпроси тепърва трябва да бъдат изследвани.