През 1929 г. във Франкфурт на Майн се ражда Анелизе Мари „Ане“ Франк, чието име остава свързано с един от най-известните дневници за преживяното по време на Холокоста. Тя описва периода, през който със семейството се укриват в Амстердам, а записите ѝ впоследствие стават международно четено произведение. На 4 август 1944 г., когато Ане е на 15 години, скривалището на семейството е разкрито след донос; членовете на фамилията бяха арестувани и задържани във транзитния лагер Ветерборк. След това бяха депортирани в Аушвиц, а през октомври 1944 г. Ане и сестра ѝ Марго бяха изпратени в Берген-Белзен, където починаха от тиф през март 1945 г. Ото Франк бе единственият член на семейството, който оцелe.
Семейството на Франк се премести в Нидерландия, за да избяга от нацистките преследвания; бащата Ото Франк успя да изгради бизнес през 1930-те години и семейството живееше в предвоенния си апартамент до 1942 г., когато Марго получи призовка за принудителен труд. Този призив задейства предварително планирано укриване — семейство Франк се засели в тайна пристройка на служебната сграда на Ото. Заедно с тях се укри и бизнес партньорът на Ото, Херман ван Пелс, със съпругата си Аугусте и сина им Петер. Скривалището, известно като „задната къща“, бе мястото на ежедневието и на записите, които Ане водеше.
По време на укриването Ане водеше дневник, в който описваше ежедневието, отношенията в скривалището и своето постепенно израстване. През пролетта на 1944 г., след като чу радиопризив да се съхраняват свидетелства от окупацията, тя започна да редактира и пренаписва части от писанията си, променяйки стил и фокус. В дневника са засегнати въпроси за националната и религиозната ѝ принадлежност, сложните ѝ отношения с майка ѝ, връзката ѝ с Петер ван Пелс и телесните промени след пубертета. След войната Мип Гис, една от холандските християнки, които помагаха за укриването, предаде на Ото Франк дневниците; те бяха публикувани като „Дневникът на едно младо момиче“ и се появиха за първи път в Нидерландия през 1947 г., а по-късно бяха преведени на над 50 езика. Къщата на Принсенграхт 263 в Амстердам е превърната в музей и се посещава от хиляди хора годишно.
На 12 юни се отбелязва Световният ден за борба с детския труд. През 2002 г. Международната организация по труда обяви тази дата с цел да привлече внимание към експлоатацията на деца. Статистиката, посочена в рамките на отбелязването, сочи, че над 215 милиона деца по света са принудени да работят, а 40% от безработните са млади хора. Трудът в детска възраст води до здравни проблеми, прекъсване на образованието и влошено бъдеще, което поддържа порочния кръг на безработицата и неравенството. България е страна по Конвенцията за правата на детето на ООН, където е признато правото на всяко дете да бъде защитено от икономическа експлоатация и риск за физическото, умственото и социалното му развитие.
Нѐлсън Холѝлала Мандѐла е още едно от споменатите в историческата ретроспекция събития. Той бе един от водещите противници на апартейда и ръководител на въоръжената организация Умконто ве сизве. През 1962 г. бе осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления и прекара 27 години зад решетките, главно на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г. Мандела води преговорите, които доведоха до установяването на многорасова демокрация; през 1994–1999 г. бе президент, избран с всеобщо гласуване. Той получи множество международни отличия, включително Нобелова награда за мир през 1993 г., и почина на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст; паметта му бе почетена с държавни почести.