Неврологични наблюдения показват, че платформите за социални медии работят по начин, който кореспондира с по-древни мозъчни механизми. В литературата се използва терминът „Monkey brain“, който описва умствено състояние, при което вниманието постоянно „скача“ от един стимул към друг. Потребителите често превъртат емисии и клипове без търпение да довършат материал, което стимулира навика на бързо търсене на нови стимули. Тази динамика се засилва от алгоритмите и формата на кратките видеа, които осигуряват чести малки награди и поддържат продължителна ангажираност.
Огледалните неврони са още един елемент в описаната картина: те регистрират и възпроизвеждат социални жестове бързо, което улеснява подражанието. В практическа плоскост това означава, че повторяеми моди, танци и потребителски практики се разпространяват експоненциално, а мозъчната реакция често може да бъде формулирана като подсъзнателен импулс „Имитирай ги, за да си част от групата!“ Тази податливост е особено изразена при млади хора, които все още изграждат социален статус и самочувствие, и за тях е по-лесно да последват масовото поведение.
Структурата на вниманието на приматите е насочена към бърза, моментна награда, което прави приложенията за кратко съдържание особено привлекателни. Скролването и видеоклиповете дават нова допаминова стимулация на всеки няколко секунди, което отслабва способността за дълготраен фокус. В образователен контекст това се проявява като затруднения при задачи, изискващи повече от 15 минути внимание — такива дейности се възприемат като трудни и монотонни. Когато потребителят усети, че е „заклещен“ пред екрана, препоръката е да затвори приложението и да осигури на мозъка кратък период на тишина и отсъствие на стимули.