Действието по спиране на военната помощ от Българската армия за Украйна не е било координирано с партньорите на ниво ЕС и НАТО, заяви депутатът от ГЕРБ‑СДС Румен Христов. Според него решението е взето без съгласуване на международното ниво и носи рискове за взаимодействието с държавите, с които България работи по въпросите на сигурността. Политикът посочи, че въпросът е от значение за отношенията в рамките на алианса и за репутацията на страната при изпълнение на съвместни ангажименти.
Румен Христов отбеляза и потенциалния икономически ефект върху военнопромишления комплекс, ако партньорствата бъдат прекратени. „Що се отнася до военнопромишления комплекс, ако тези взаимоизгодни партньорства бъдат преустановени, би било икономическа загуба за България. Сега военнопромишленият комплекс сработи 24/7, там се взимат високи заплати, данъци, ударът е върху икономиката“, каза той. Лидерът на СДС припомни, че България е признала агресията на Русия към Украйна и че конфликтът е изтощителен както икономически, така и по други показатели.
По отношение на възможни дипломатически стъпки Христов коментира, че преговорите са разумна опция и че предложение за тях е било отправено от украинска страна. „Преговорите са добро решение, Зеленски предложи скоро, но не бяха приети. За да се стигне до преговори, ще има колеблив период. Войната надскочи като месеци Втората световна война. Добре е да има постигане на мир, зависи от всички“, посочи депутатът, като акцентира върху дългосрочните последици от конфликта.
Властите няма да предоставят официални данни за количествата въоръжение, които са били предадени на Украина, съобщи Христов. Той обясни, че по-голямата част от продажбите на военно оборудване — снаряди, патрони, ракети — са ставали от запаси с отпаднала необходимост: „Това са оръжията, които бяха потребни на Украйна, но не бяха необходими за България. Ние сме ценен производител и интересен партньор, стандартите от оръжията от времето на съветската епоха са в действия и работят“, заяви той. Депутатите от ГЕРБ‑СДС се въздържаха при гласуването на предложението на „Прогресивна България“, а пред Bulgaria ON AIR Христов коментира финансовите аспекти: „Ние сме със съзнанието, че този дълг е необходим, прозорецът в който се опитваме да го вземе е добър от гледна точка на очаквано повишаване на лихви. Проблемът е, че не знаем за какво ще бъде харчен“ и подчерта нуждата от балансиран бюджет и сваляне на дефицита, като 3% се приема като положителен ориентир.