Парламентът разреши на правителството да изтегли нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро, след като предложението бе прието на първо четене с 135 гласа в подкрепа. За мярката гласуваха 119 депутати от „Прогресивна България“ и 16 от ДПС-НН. Движение „Да, България“ и „Възраждане“ се обявиха против, а депутати от ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се въздържаха. Решението бе подкрепено след повторно внасяне, с което финансовият министър Гълъб Донев получи разрешение при втори опит.
Първият опит за одобрение беше направен преди две седмици чрез проект, внесен от депутати на „Прогресивна България“, но бе оттеглен от Константин Проданов след категорични декларации от други групи, че няма да го подкрепят. По време на дебата Донев аргументира искането с необходимостта да се осигури ресурс за префинансиране на очаквани плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, „с оглед постигането на ритмично финансиране и минимизиране на потенциални ликвидни рискове“, включително за покриване на обичайните социални разходи.
В проекта е посочено, че може да бъде емитирана комбинация от средносрочен дълг на международните капиталови пазари и краткосрочни държавни книжа в рамките на тавана от 3,8 млрд. евро, който следва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година. Правителството получава и мандат да преговаря и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро по Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“, което ще подлежи на по-нататъшна ратификация. „Сумата от 3,8 млрд. евро е таван, а не сума за задължителен харч“, каза Стефан Белчев от ПБ и призова да се използва прозорецът с по-ниски лихви.
Опозицията отправи критики към предложението и поиска повече гаранции. Мартин Димитров от ДБ изрази опасения, че в мотивите не е ясно дали парите няма да се използват за изплащане на пенсии и предупреди за риск от „дългова спирала“, като допълни, че „повече от 2 млрд. евро няма да ви трябват“. В отговор председателят на бюджетната комисия Константин Проданов посочи, че тегленето на дълг е наложително за покриване на предишни разходи. Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че „скрит дефицит няма“, според докладите на Европейската комисия, а от ДПС-НН подчертаха, че дългът сам по себе си не е лош инструмент, важни са целите и цената. Асен Василев от ПП обяви, че групата му ще се въздържи заради липсата на приет закон за бюджета за 2026 г., а Владислав Горанов от ГЕРБ каза, че също ще се въздържи. Зам.-председателят на ПБ Владимир Николов допълни, че е по-добре дългът да се взима при по-ниски лихви.