Административният съд в Пловдив отменя два отказа на финансови институции да предоставят на длъжници пълни копия от договори и приложените към тях документи, подадени по чл. 15 от Общия регламент за защита на данните (GDPR). Делата касаят искания на граждани за достъп до всички договорни документи и справки за плащания за шестгодишен период (2020–2026 г.), които бяха отхвърлени от „Кредирект“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Съдът намира мотивите на компаниите за незаконосъобразни и разпорежда да се осигури пълен достъп до исканите материали.
В първото дело гражданка е поискала копия от всички договори, анекси и платежни справки за периода 2020–2026 г., като е посочила основанията по чл. 15 GDPR. „Кредирект“ ЕООД е отказала, твърдейки, че искането е свързано с вече заведено гражданско дело и че заявителката цели да събира доказателства за съд. Фирмата е аргументирала отказа и с твърдението, че е длъжна да предостави само „извадка“ от обработваните данни, а не пълни копия на договорните документи. Аналогична ситуация е регистрирана при колекторската компания, която е предала само общи данни и рамков договор, без приложения, общи условия и погасителен план.
Съдът се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз и конкретно на решенията по дела C-307/22 и C-487/21 при обосновката на решенията си. В аргументацията е подчертано, че наличието на висящ съдебен спор между страните не ограничава правото на достъп до лични данни и че заявителят не е длъжен да мотивира искането си. Понятието „копие“ е тълкувано като изискване за предоставяне на точна и разбираема реплика на данните, което за договорни отношения включва договори, анекси, общи условия и погасителни планове, за да може потребителят да прецени законосъобразността на обработката.
Решенията завършват с осъдителни разпореждания: и „Кредирект“ ЕООД, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД бяха осъдени да платят съдебните и адвокатските разноски и бяха задължени да предоставят търсените пълни копия на документите. Магистратите записват изрично задължение финансовите институции да осигурят прозрачност чрез пълни и разбираеми копия, включително когато първоначален екземпляр е бил връчен при сключване на договора. По този начин съдебните прецеденти затвърждават възможността на длъжниците по чл. 15 GDPR да изискат цялата документация, върху която се основава претенцията за дълг.