Започването на процедура по прекомерен дефицит срещу България бе определено като сериозен сигнал към финансовите пазари и към потенциалните инвеститори от бившия министър на икономиката в служебния кабинет на Гълъб Донев Никола Стоянов в интервю за БиТиВи. Повод за коментарите стана очакваният доклад на Европейската комисия за състоянието на публичните финанси и изявлението на президента Румен Радев, който нарече очакването за започване на такава процедура „лоша новина“. Според Стоянов процедурата се активира, когато държава не отговаря на определени фискални критерии, като в случая става въпрос за превишаване на 3% дефицит.
Стоянов уточни прогнозирания график: през юни Европейската комисия ще публикува доклад, който констатира наличието на проблема, а през юли ще бъде взето решение дали да се открие официална процедура. Той отбеляза, че при България е засегнат именно критерия за 3% дефицит, а не този за държавен дълг до 60% от БВП. „Най-общо казано, идентифицирано е, че България не изпълнява критериите. Не е само България – за много държави в ЕС положението е такова“, каза Стоянов и посочи, че към момента в групата са около десет държави.
По отношение на последствията експертът обясни, че при започване на процедура ще има конкретни препоръки и срок за изпълнение – шестмесечен или тримесечен. „Започне ли тази процедура, най-общо казано ще има препоръки и срок, в който да ги изпълним“, заяви той и добави, че при добро изпълнение тя може да бъде временно замразена. В противен случай ще бъде открита пълномащабна процедура, която може да доведе до различни щети за държавата и да засегне резултатите по публичните финанси.
Що се отнася до конкретни санкции, Стоянов очерта възможни мерки от засилен контрол и искане за допълнителна информация до финансови изисквания: „В началото могат да поискат повече информация да предоставяме. Впоследствие могат да ни накарат да депозираме сума пари – процент от БВП – безлихвено в Европейската централна банка. Разбира се, може да има и глоби.“ Той спомена и риска за инвестиционното финансиране: Европейската инвестиционна банка може да спре или замрази финансиране на проекти в България.
Стоянов върна дискусията и към дългосрочните причини и възможни реакции от страна на правителството. По думите му сегашната ситуация е резултат от решения през последните пет години, политическа нестабилност и необмислено разрастване на разходите. Той припомни, че България вече е преминавала през подобна процедура през 2010–2012 г., когато са били разкрити „скрити дефицити“. Критикувана бе и практиката да се изземва 100% от дивидентите на държавните дружества, както и възможността за авансови вноски от банките. Стоянов очаква правителството да бъде принудено към по-консервативни мерки и посочи, че нов държавен дълг в краткосрочен план е неизбежен, но е важно да има ясна средносрочна рамка и мерки за намаляване на дефицита и привличане на инвестиции.