Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев коментира в кулоарите на парламента, че на 3 юни Европейската комисия стартира процедура по прекомерен дефицит срещу България, която може да доведе до санкции. Той заяви, че още при приемането на бюджета за 2025 г. е било предвидено, че заложеният дефицит няма да бъде изпълнен и ще създаде затруднения. По думите му решението не е в увеличаване на държавния дълг, а в приемане на бюджет за 2026 г. с реалистични параметри и лимит на дефицита от 3%.
Василев посочи, че предупрежденията за нереалистични параметри са направени не само от партията му, но и от обществото, което е принудило управляващите да обърнат внимание. Той критикува управлението на кабинета „Желязков“ и на ГЕРБ за „неблагоразумно“ поведение при планирането на публичните финанси. В бюджета за 2025 г. бяха заложени кредити за почти 20 млрд. лева, срещу които бе предвиден ръст на БВП в размер на 19 млрд. лева, каза лидерът на ПП и подчерта, че подобни допускания са рискови.
Министерството на финансите, според Василев, е отчетло към май по-високи приходи: около 20% ръст на ДДС от сделки в страната, 20% ръст на приходите от данък върху доходите на физическите лица и над 20% ръст на приходите от корпоративен данък. Той подчерта, че ЕК реагира на вече свършени факти и припомни, че реалният ръст на приходите е трябвало да бъде оценен на 12–14%, а не на 30%, както е било заложено в бюджета. Василев обърна внимание и на авансовото събиране на данък от банките в размер на 500 млн. лева, което според правилата на Евростат ще се отчете като приход за 2026 г., а не за 2025 г.
Лидерът на ПП изтъкна, че за корекция е необходимо компетентно управление на финансите и по-реалистични разходни политики. Той посочи, че „удължителният закон“ играе ролята на спирачка срещу допълнително увеличаване на разходите, а основният двигател на растежа на разходите през 2025 г. е било увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 50–70%, заложено „извън всякаква логика“. Василев остана категоричен, че при настоящите нива на приходи е реалистично бюджетът за 2026 г. да бъде в рамките на 3% дефицит и това би позволило прекратяване на процедурата и избягване на последици за страната.