На първото общо събрание в Букурещ през 1872 г. за председател на Българския революционен комитет бе избран Любен Каравелов. Решението отразява стремежа към създаване на единен ръководен център за българското освободително движение. Изборът на Каравелов е регистриран като ключов момент в организационното консолидиране на емиграцията и политическите среди, които работеха за подготовка на обща стратегия срещу османската власт. Тази дата се отбелязва в контекста на поредица от събития, които формираха новите форми на революционна дейност сред българите в чужбина и в страната.
Идеята за структуриран централен орган възникна след разпускането на Втората българска легия, организирана от Георги Раковски през май, както и след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Впоследствие активисти от бившия Таен централен български комитет и привърженици на Раковски поставиха основите на групата „Млада България“. С подкрепата на тази група през 1868–1869 г. Васил Левски извърши първите си две обиколки в българските земи и започна изграждането на вътрешна мрежа от революционни комитети, насочена към координация и мобилизация на населението.
През 1877 г. бе създадено Българското опълчение, което беше включено в състава на руската армия по време на Руско-турската война 1877–1878 г. Опълченците взеха участие във всички големи сражения през войната, включително битките при Шипка и Плевен. Създаването и дейността на опълчението се разглеждат като значима военна и патриотична мобилизация на българското население в критичния период на военните действия и дипломатическите преговори, довели до промени в положението на българските земи.
По време на Първата световна война поетът Гео Милев беше ранен в битката при Дойран през 1917 г. Неговият пост беше разкрит и подложен на артилерийски огън, в резултат на което Милев получи тежка травма на главата и загуби едното си око. Поетът по-късно бе убит от властите през 1924 г., след като беше привикан на справка. Тези факти се посочват като част от трайните следи, оставени от участието на интелектуалци и художествени фигури в бурни исторически периоди, когато политическото напрежение е оказвало пряко влияние върху личната съдба на творците.
Сред други събития, отбелязвани на тази дата, е сватбата на Уилям, херцог на Кеймбридж, и Кейт Мидълтън през 2011 г.; Мидълтън не е от кралско потекло и първоначално двореца имаше резерви към брака, като Уилям остава втори в линията за наследяване след баща си Чарлз. На този ден в историята са родени българските поети Елисавета Багряна и Любомир Левчев; рожден ден празнуват и актьорът Даниел Дей-Люис и тенисистът Андре Агаси. През 1982 г. ЮНЕСКО обяви деня за Международен ден на танца — дата, свързана с рождението на френския балетмайстор Жан-Жорж Новер. От 1996 г. в България се отбелязва и ден за почитане на загиналите при трудови злополуки.