Джентълменското поведение не е отживелица, но търпението към неговата повърхностна версия намалява. В текста се посочва, че жестовете като отваряне на врата или поднасяне на цветя губят стойност, ако не са подкрепени от последователни и принципни действия. Авторите подчертават, че има седем малки навика, чрез които може да се съди дали един мъж е истински кавалер, а тяхното присъствие или отсъствие често говори повече от еднократни реверанси.
Първият от тези навици е пунктуалността: на време означава уважение към срещата и към времето на другия. В текста се цитира д-р Полин Уолин: „Когато се съгласите да бъдете някъде в даден момент, вие по същество сключвате договор.“ Посочва се и праг: закъснение над петнадесет минути е тревожен знак, а закъснение над пет минути без обаждане или извинение се разглежда като липса на кавалерство. Вторият признак е физическата учтивост — отваряне на врати, държане на палто, носене на тежки чанти — които се интерпретират като жестове на уважение и грижа, а не на подценяване.
Третият и четвъртият признаци са свързани с поддръжката на даденото слово и внимателното общуване. Истинският джентълмен изпълнява обещанията си и не дава ангажименти, които няма да спази; д-р Дан Нойхарт препоръчва да се изгражда доверие чрез изпълнени обещания или чрез техния отказ. Освен това кавалерът е добър слушател: остава във взаимодействието, поддържа зрителен контакт и оставя телефона си настрани, за да се съсредоточи върху разговора. Д-р Лили Фридланд уточнява, че мъжът, който насочва вниманието си към партньорката, показва ангажираност и грижа.
Петият, шестият и седмият елемент обхващат външния вид, обноските и волята за обвързване. Поддържаната хигиена и подреденият външен вид се разглеждат като израз на уважение към близките, според брачния терапевт Кърт Смит. Малките учтивости — „моля“ и „благодаря“, жестове на признателност и внимание — са посочени като ключови, цитирайки изследванията на Ейми Гордън за благодарността във връзките. Накрая, истинският джентълмен не бяга от ангажименти: д-р Маргарет Пол отбелязва, че избягването на ясни сигнали за бъдеще често означава нежелание за отговорност, което е причина тези мъже да не се разглеждат като надеждни партньори. Финалният извод е, че постоянството в тези ежедневни навици определя дали учтивостта е искрена.