Предложенията за промени в регулациите на търговията с хранителни стоки биха могли да повлияят значително на работата на големите търговски вериги, включително чрез въвеждане на ограничения върху промоционалните кампании и усилен контрол върху ценовата политика. Това заяви в ефира на Нова телевизия Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. По думите му предложенията съдържат елементи, които могат да променят начина, по който веригите планират отстъпки и ценообразуване, и да доведат до нова динамика в отношенията между търговци и доставчици.
В настоящия вариант на текста е предвидена по-висока административна санкция при установяване на нарушения, както и промяна в разпределението на доказателствената тежест при съмнение за нелоялна практика — тя се пада върху търговеца. Ганев посочи, че предвиденото ниво на санкциите може да достигне до 10% от оборота, което, според него, е съпоставимо единствено с най-тежките нарушения на конкуренцията, като картелни споразумения. Тези мерки биха увеличили риска от значителни финансови последици за бизнеса при възникване на спорове.
Икономистът предупреди, че следване на предлаганите правила може да предизвика „охлаждане“ на промоционалната активност, защото търговците ще се опитат да избегнат агресивни намаления, които да провокират проверки и санкции. Той поясни, че това би засегнало широко използваните в България кампании с намаления от порядъка на 30–50%. Във връзка с идеята за регулиране на т. нар. „съвместно господстващо положение“ Ганев отбеляза, че регулаторът би могъл да наложи предварителни мерки — включително определяне на крайни цени на дребно за ограничен период — което би увеличило несигурността за бизнеса и би намалило гъвкавостта на пазара.
В анализа си Ганев направи сравнение с практики в Германия и други европейски държави, като посочи, че там съществуват регулации срещу нелоялни практики, но доказването и санкционирането са организирани по различен начин и с по-голяма роля на регулаторите, което намалява административната тежест за фирмите. Той подчерта, че ключовият въпрос е да се намери баланс между защита на производителите и гарантиране на ниски цени за потребителите. „Възможно е търговците да започнат да избягват рискови отношения с доставчици и да ограничат промоциите и собствените марки“, каза Ганев, като допълни, че това може да доведе до по-малък избор и до ограничаване на най-ниските ценови оферти за потребителите.