Община Пловдив предприе стъпки за въвеждане на ред и законност при ползването на спортните си обекти, след като част от инфраструктурата – включително стадион „Христо Ботев“ – беше използвана без установени правила. Финансирането и темпът на строителство на спортни съоръжения през последните години привлякоха вниманието и породиха дебат дали градската управа и кметът Костадин Димитров правят твърде малко или твърде много за спорта спрямо другите нужди на града. Политиката беше аргументирана с твърдения за значителни публични инвестиции, които трябва да бъдат съпътствани от прозрачни механизми за достъп и управление.
В последните години бяха реализирани и стартирани тежки и скъпи проекти в областта на футболната и общинската спортна инфраструктура. Пловдив се доближава до статута на град с два изцяло обновени общински футболни стадиона – „Христо Ботев“ и „Локомотив“. Проект, спечелен през Министерството на младежта и спорта, предвижда и реконструкция на стадион „Марица“. Към тези проекти се добавят спортна база до „Алати“ на бул. „България“, изграждане на база за „Локомотив“ в район „Тракия“ и процедурите за реконструкция на две бази край Гребната база – за бокс, вдигане на тежести и джудо, както и за лека атлетика, баскетбол и волейбол.
Градската политика към клубовете включва конкретни мерки и споразумения. Тенис кортовете бяха предоставени на множество клубове при символичен наем и с определени критерии за дългосрочно развитие. На баскетболния „Академик“ беше предоставено право на строеж за 30 години върху терен до Спортното училище, а волейболният тим „Марица“ придоби със собствени средства зала „Строител“. По предложение на кмета беше разгледано разделяне на спортната от търговската дейност на „Колежа“ и възможност тя да бъде предоставена чрез концесия или дългосрочен наем. В плановете на общината фигурира и довършване на нови зали в район „Западен“, както и вече откритият плувен комплекс „Арена Младост“ и реконструираната зала по лека атлетика на СКЛА „Локомотив“.
От администрацията беше подчертан и стремежът градът да се утвърди като домакин на големи спортни събития и да развива масовия и детския спорт. Пловдив беше домакин на събития като Giro d’Italia и Купа „Дейвис“, а след осемгодишна пауза градът прие и Световно първенство по гребане. В този контекст общинското финансиране бе защитено като инвестиция, но беше и поставен въпросът за приоритизирането на средствата. Отбелязано беше, че искането за допълнителни 100 млн. евро за реконструкция на общинския стадион „Пловдив“ би било трудно да се аргументира предвид вече вложените ресурси в други обекти.
Заключението на администрацията е, че инвестициите в спортната инфраструктура трябва да вървят паралелно с изпълнение на ясни правила за разпределение и управление. Общината се очертава не като неизчерпаема „касичка“ за професионални клубове, а като гарант за обекти, които да се използват при прозрачни критерии и равнопоставеност. Подкрепата трябва да бъде насочена към детските школи, масовия спорт и създаване на условия за развитие, а не към безкрайно субсидиране на професионални бизнес модели. Само при равен достъп инвестициите ще бъдат възприемани като градска придобивка, а не като подарък за избрани.