Ново изследване, публикувано в PNAS, предлага обяснение за явлението, известно като блуждаещи огньове или ignis fatuus. В лабораторни опити е демонстрирано, че при достигане на повърхността и спукване на мехурчета, съдържащи метан и въздух, възникват миниатюрни електрически разряди. С помощта на високоскоростни камери и чувствителна апаратура беше установено, че енергията на тези микросветкавици е достатъчна да предизвика горивна реакция между метана и кислорода, резултирайки в характерното синьо сияние, наблюдавано над влажни зони и старите гробища.
Дългогодишната хипотеза за блатния газ остава в основата на обяснението: при разлагане на органични остатъци се отделят предимно метан и в по-малки количества фосфин и дифосфан, които имат свойството да се самозапалват при контакт с въздуха. Липсата на яснота обаче беше в това как точно се осъществява началното запалване в природни условия. В описания експеримент мехурчетата, достигани до повърхността, формират множество микроскопични капчици; поради различия в електрическите им заряди между капчиците се генерират локални искри, които възпламеняват наличния метан и създават краткотрайни, „студени“ пламъци.
Авторите на изследването посочват и практически измерения на откритието, като допълват, че разбирането на механизма може да послужи за екологични методи за иницииране на химични реакции. Някои експерти обаче, цитирани от New Scientist, призовават за предпазливост при екстраполирането на лабораторните резултати към природни условия, тъй като фактори като вятър, концентрация на газ и повърхностни характеристики на блатата не бяха напълно възпроизведени. Намалелият брой съобщения за блуждаещи огньове днес се свързва частично и с технологичния прогрес: в миналото откритите лампи и фенери са могли да служат като външен източник на запалване, докато сега такива обстоятелства са редки.