Близостта в интимните връзки по правило не изчезва изведнъж, а се затрупва под тежестта на ежедневните задължения. Проблемът често не е липсата на чувства, а отсъствието на присъствие: партньорите започват да действат предимно като организатори на домакинството – разделяне на грижите за децата, покупки, приготвяне на храна, сметки и други рутинни задачи. В такава ситуация интересът към вътрешния свят на другия намалява, а контактът се свива до координация на практическите ангажименти, което с времето се усеща като дистанция независимо от физната близост.
Разговорите в подобни периоди стават предвидими и ориентирани главно към практическите нужди, което отнема място на споделянето на мисли, емоции и спонтанни моменти. Малките ежедневни взаимодействия като погледи, шеги без цел или кратки лични признания изчезват. Натрупаното напрежение и нерешените теми, които не са били обсъждани навреме, допълнително втвърдяват дистанцията между партньорите. Когато отрицателните емоции останат недоизказани, те „работят“ в отношенията и водят до отдръпване, дори ако двойката прекарва време заедно в един и същи дом.
Възстановяването на емоционалната връзка изисква целенасочени, но прости и постоянни промени в поведението. Ключът е да се върне вниманието към партньора като човек: разговори не за задачи, а за чувства, натоварвания и радости; ежедневни 10–15 минути без телефони и разсейвания могат да подобрят атмосферата. Физическата близост също има значение, не само като интимност, а като жестове — прегръдка, докосване по рамото, държане за ръка или сядане един до друг. При наличие на недоизказани въпроси е необходимо и говорене — спокойно, без обвинения и без цел да се печели спор. Близостта се възражда постепенно чрез внимание, време и желание за свързване.