Паник атаките представляват интензивни, макар и краткотрайни, пристъпи на силен страх, при които тялото реагира така, сякаш има реална заплаха. Те често изглеждат страшни, но сами по себе си не са опасни и обикновено отшумяват в рамките на няколко минути. Основният практически извод за хората, които изпитват подобни епизоди, е, че разпознаването на явлението и спокойната оценка намаляват тревогата и предотвратяват излишното усилване на симптомите.
Физиологично паник атаката е описана като „фалшива аларма“ на нервната система. Типични прояви включват учестен пулс, плитко и ускорено дишане, усещане за замайване и напрежение в гръдния кош. Тази реакция съответства на класическия механизъм „бий се или бягай“ и не е равнозначна на инфаркт или непосредствена физическа опасност. Осъзнаването на тези механизми само по себе си води до намаляване на страха, тъй като много от симптомите са нормална адаптивна реакция на организма.
За овладяване на паник атаките практическата препоръка е да се фокусираш върху контролираното, бавно издишване, което изпраща сигнал към тялото за отсъствие на непосредствена заплаха. Когато мислите „излитат“ или се появява усещане за загуба на контрол, полезно е да се върнеш към настоящия момент чрез наблюдение на безобиден стимул или няколко бавни издишвания. Парадоксално, опитите да се спре атаката на всяка цена често я усилват; по-полезен е подходът на приемане и спокойното самонаблюдение: „Окей, това е паника. Ще мине. Няма нужда да я контролирам напълно.“
При повтарящи се пристъпи препоръчваните подходи са насочени към дългосрочно намаляване на интензивността и честотата им; това обикновено не се случва бързо, но при правилно приложение резултатите са добри. Ако паник атаките се повтарят или пречат на ежедневните дейности, добре е да се потърси консултация със специалист. Краткосрочните самопомощни техники помагат при отделни епизоди, а при постоянен проблем професионалната оценка и подкрепа увеличават шансовете за трайно подобрение.