Съюзът на съдиите в България изпрати официално обръщение до 52. Народно събрание, в което призова за серия законодателни и институционални мерки с цел преодоляване на кризата в съдебната система. Организацията настоява за промени в Закона за съдебната власт, които да гарантират качествения подбор и прозрачността при избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него. В текста се посочва, че подобни искания са били отправяни и към предходния парламент в началото на януари 2025 г., по повод разкрития за търговия с влияние, свързвани с Мартин Божанов и групи, описвани като „Нотариуса“ и „СС клуб“, както и с лица около Петьо Петров „Еврото“ и ресторант „Осемте джуджета“.
В обръщението се подчертава, че преди да се пристъпи към устойчиви законодателни промени е необходимо подробно изясняване на механизмите и каналите, чрез които се въздейства върху правосъдието. В тази връзка Съюзът на съдиите отново призовава Народното събрание да създаде парламентарна комисия за разследване на влиянието на нелегитимни групи и за установяване на съпричастните длъжностни лица. Като ключова реформа е посочено запазването на статута на действащи съдии за членовете на Съдийската колегия на ВСС по време на техния мандат, с цел повишаване на представителността, отговорността и отчетността на избраните.
Сред предлаганите мерки са конкретни промени в начина на номиниране и избор на членове на ВСС: осигуряване на публичност в процесите на номинация, даване на право за предложения на други правни професионални общности и университети, ограничаване на възможността действащи магистрати да влизат в т. нар. „парламентарна квота“, както и провеждане на открити изслушвания, в които кандидатите да бъдат питани пред публика. Съюзът настоява и да бъде законово регламентирано участието на съдии, прокурори и следователи в избора на членове на Инспектората към ВСС, както е препоръчвано в доклади на Европейската комисия по механизма за върховенство на правото.
Отделено е внимание на техническите и организационни пречки за изборите: в закона в момента е уреждано само гласуването с хартиена бюлетина, като ВСС има право да утвърждава системи за електронно дистанционно или машинно гласуване без изискванията за тях да са изрично разписани в закона. В обосновката е цитирано становище от ноември 2023 г., според което досегашната система за електронно гласуване не може да бъде използвана и трябва да бъде пренаписана, а до настоящия момент нова система не е внедрена. Поради изискването за секции на всеки 500 съдии, прокурори и следователи изборите на терен извън София са практически затруднени; предложено е като критерий да се използват апелативните райони и да се разреши използването на изборни машини, използвани при местни и парламентарни избори.
Съюзът обръща внимание и на кадровата политика на сегашния ВСС, като посочва многократни отмени на конкурси за повишаване и сигнали за нарушения при провеждането им. В текста е цитиран пасаж, според който практиката „създава усещане, че се цели заемането на съответните места да става от предварително подбрани кандидати, не според най-добрите им професионални и етични качества, а по други критерии, най-вече лоялност към определени кръгове“. Връзката с изтеклите мандати е подчертана: внесените през януари 2025 г. изменения са предвидили шестмесечен срок, в който не са стартирани изборни процедури, което според Съюза налага по-строги ограничения върху кадровите правомощия на настоящия състав, включително при назначаването на председатели на ВКС, ВАС и на главния прокурор.
В заключение Съюзът на съдиите заявява готовност за активно участие в обсъждането на предложените законодателни инициативи и призовава промените да бъдат приети без забавяне, за да се възстанови доверието в съдебната власт. В документа се предлага също разглеждане на възможността за намаляване на възнагражденията на изборните членове при ограничаване на техните правомощия и след посоченото решение от 30.04.2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/2311. Съюзът призовава за прозрачно, почтено и ефективно администриране на съдебната власт с цел възстановяване на обществения интерес и доверие.