Днес, 6 май, в България се отбелязва Гергьовден — религиозен празник, свързан едновременно с пролетните скотовъдни ритуали и с почитането на войнишката доблест. Имен ден празнуват носещите името Георги и производните му: Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и др. Денят е утвърден също като Ден на овчарите и се свързва с фигурата на Свети Георги, чието изображение в народната традиция често го представя като конник, побеждаващ змей или дракон — символ на победата над злото и възстановяването на пролетната хармония.
В народните представи Св. Георги е герой, който освобождава девойката, предопределена за жертва, и така асимилира мотиви от езически култове за плодородие и змееборство. Празникът, наричан още Зелен или Цветен Георги, се свързва с подготовка от предната вечер: момите берат цветя и сплитат венци за агнето, което ще се принесе за курбан. Месят се обредни хлябове, най-големият от които се посвещава на Свети Георги, а ритуалните действия и песни подчертават границата между зимата и дошлата пролет.
Практиките, свързани с Гергьовден, включват коленето на първото мъжко агне за годината, което се прекажда и освещава. Коленето се извършва пред трапезата, където са поставени сол, трици и трева — символи за ситост, плодородие и здраве; събраната кръв се разпръсква върху лехите с цел да се стимулира плодородието на земята. На празничната трапеза присъстват печено агнешко, пресен лук, чесън, салата, пиле, хляб и вино; след обяда се играят хора, връзват се люлки и се изпълняват песни като „Св. Георги обикаля нивите“ и „Здравец за Гергьовден“. Инициационни обреди — люлеене, напяване на пръстените, събличане и забраждане на младите булки — маркират социални преходи и прием в зрялата общност.
Празнуването на Гергьовден е свързано и с военната традиция на страната. На 1 януари 1880 г. княз Александър I Батенберг издаде Указ №1 за учредяване на военния орден „За храброст“, а с Указ №5 от 9 януари беше постановено честването на празника. През войните 1912–1918 г. денят продължи да се отбелязва с панихиди и молебени; тържествата обикновено завършваха с преглед от върховния главнокомандващ и военен парад. След многократни административни промени през XX век 6 май бе възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия с постановление на Министерски съвет №15 от 27 януари 1993 г., като така днешният празник съчетава религиозни, сезонни и военни измерения.