Екипажите на две лунни мисии, разделени от 58 години, уловиха подобни гледки към Земята, които отново припомниха нейния крехък характер. През 1968 г. „Аполо 8“ направи образа, познат като „Earthrise“, а по-рано този месец астронавтите от „Артемис II“ заснеха т.нар. „Earthset“ по време на прелитане около Луната. Новото изображение бе заснето от прозореца на „Орион“ в 18:41 източно лятно време на 6 април по време на седемчасовото прелитане. И двете снимки, заснети от хора, бяха представени като силни визуални напомняния за състоянието на планетата.
При първия контакт с обратната страна на Луната командирът на „Аполо 8“ Франк Борман описва лунната повърхност като пустинна и лишена от цветове. В интервю за BBC през 2018 г. той разказва, че на лунната повърхност „нямаше абсолютно никакъв цвят“ и че гледката внезапно се променя, когато се появява Земята над хоризонта. Бил Андерс е авторът на кадъра, който по-късно получава името „Earthrise“ и се превръща в една от най-широко разпространените фотографии в историята, послужила за вдъхновение на екологичното движение и за създаването на Деня на Земята през 1970 г.
Снимката от „Артемис II“ бе представена с описание от НАСА, според което „слънчевата страна на Земята показва бели облаци и синя вода над региона на Океания, докато тъмните области са в нощ“. В описанието се отбелязва и, че изображението разкрива „невероятни детайли от лунната повърхност с нейните припокриващи се кратери и басейни“. Самият факт, че кадърът е направен през човешко око и ръка, бе подчертян като ключова ценност на снимката, въпреки многото автоматизирани платформи, които вече наблюдават Земята ежедневно.
Днес спътници и станции правят хиляди снимки на планетата всеки ден, но човешкият избор при кадруване остава отличителен. „Образите, които получавате от човек, са рамкирани, фокусирани и има избори, които астронавтът прави, съзнателно и подсъзнателно, когато натиска спусъка“, казва Крейг Донлон от Европейската космическа агенция. Астронавтът Сиан Проктор припомня, че кадърът от „Аполо 8“ е бил почти случаен и подчертава ролята на подобни изображения като източник на вдъхновение и промяна в общественото възприятие.
Заедно двете фотографии позволяват да се видят и реалните екологични промени за почти шест десетилетия. Климатологът Ричард Алън посочва, че „нивото на въглероден диоксид в атмосферата е нараснало с около една трета, а глобалните температури са се повишили с поне 1°C“. Планетата е била трансформирана — градовете са се разширили, горите са били изсечени, а басейни като Аралско море са се свили до под 10% от размера си през 60-те години. Петера Хайл от Британската антарктическа служба заявява, че промяната в ледените покривки е безпрецедентна за последните 10 000 години, а учените са „доста уверени“, че 90–95% от тези изменения се дължат на човешката дейност. Катрин Роджърс напомня, че още през 1968 г. много екологични щети са съществували, но са били невидими от далеч, което прави тези човешки кадри значими за общественото разбиране и действие.